Един фермер пътешествал със сина си. По пътя сина разказвал на баща си история, но увлечен от фантазията си, той вмъкнал порция лъжа. Бащата се досетил за това и за да засрами сина си му казал:
– Скоро ще стигнем до един мост. Но той е вълшебен, различава лъжата от истината. Така че, когато човек лъже, мостът се продънва под краката му и излъгалия пада във водата.
Когато чул това, синът се изплашил и признал на баща си, че го е излъгал. Но въпреки всичко, когато фермерът минавал със сина си по моста, той се счупил и двамата се намерили във водата.
Когато пътешествениците се добрали до брега, бащата казал на сина си:
– Този мост съвсем не беше вълшебен, аз те излъгах.
Лъжите даже и при най-добронамерени подбуждения, могат да доведат до неочаквани последствия.

В баснята на Иван Крилов „Фермер и обущар“ се разказва за един богат фермер, който живеел разкошно, но страдал от безсъние. Много го измъчвало и пеенето на неговият съсед, който бил обущар.

Фермерът едва успявал да заспи малко преди да се разсъмне, но тогава обущарят се събуждал,хващал се за работа и си пеел, а това пречело на богаташа да спи.

Фермерът повикал обущаря, говорил с него любезно и му дал голяма сума пари, с условие да покрие с тях нуждите си.

Обущарят взел парите и си отишъл в къщи. Заровил ги в мазето и от тогава загубил съня си. Всичко му се струвало подозрително, всичко го тревожело. Ако котката заскърца със лапите си, мислел, че крадец е влязъл в дома му.

Така се измъчвал обущарят. Известно време. Накрая взел парите, занесъл ги на фермера и казал:

– Ето, вземи си парите. Преди не знаех какво е безсъние. Живей си със своето богатство. Моите песни и моят сън не се нуждаят от милиони.

От тогава обущарят започнал отново да пее.

По-добре е да имаш малко, но да си спокоен, отколкото много, но с тревоги.

Радостта в живота идва от любовта към хората. Колкото повече даваш и помагаш на другите, толкова си по-радостен и щастлив. Мирът в душата на човека се основава на правилния му живот.

Любовта е майка и източник на покоя. Пътя на мир минава през смирението.

Аксел започнал като обикновен фермер. Той имал интересно хоби, да оформя стволовете на дърветата. В продължение на десетки години Аксел „учел“ дърветата да растат във форма по негов собствен дизайн. Той експериментирал с бреза, ясен, бряст, върба, създавайки от стволовете им сърца, вити стълби, зигзаци, пръстени, клетка за птици, кули и други.

Разбрал, че дърветата му са популярни, решил да създаде «Tree Circus».

Ерландсон на никого не разкрил тайната на своята технология. Внимателно криел „рецептата“ за изкривяване на дърветата.

Аксел умира през 1964 г. заедно със своята уникална процедура.

Интересен е фактът, че през 1985 г. след като «Tree Circus» престава да съществува, дърветата били закупени от милионера Майкъл Бонфанте. Той ги посадил във своя парк за развлечения Gilroy Gardens в Гилрой, Калифорния.

В Мексико почитат най-добрият приятел на човека. Жителите на град Отумба смятат, че най-добрия приятел на човека не е кучето, а магарето. За това на тези животни посветили местния фестивал.

За да вземат участие в празника идват хиляди мексиканци от цялата страна, а с тях и гостите дошли специално да го посетят. В програмата на празника има надбягвания, конкурс за красота „Мис магаре“, състезание за най-хубаво име на животно, поло за четвероноги, а също много музика и танци.

Местните жители украсяват любимците си с карнавални „дрехи“. Магаретата минават през града накичени като индианци, известни звезди, даже и в костюми на членовете на известният наркокартел Зета.

Отумба чества своите магарета през пролетта, вече шеста година. Хората устройват този празник, за да покажат ролята на магаретата в местната икономика.

Много отдавна тези животни са били най-добрите приятели и помощници на местните фермери. За това жителите на този град смятат, че магаретата заслужават да имат свой фестивал.

Един квакер поставил близко до дома си следния надпис: „Ще дам земята си на този, който е напълно удовлетворен от живота“.

От там минавал богат фермер прочел надписа и си казал:

– Нашият приятел квакер е решил да подари земята си. Бих искал да я взема за себе си, докато не я е взел някой друг. Аз съм богат. Имам си всичко. Какво ми трябва още? Имам пълно право на тази земя.

Той почукал на вратата на квакера и обяснил защо е дошъл:

– Наистина ли си напълно удовлетворен? – попитал го квакера.

– Да, напълно. Аз имам всичко, от което се нуждая.

– Приятелю, – казал квакерът, – ако ти имаш всичко, което ти е нужно, за какво ти е това парче земя?