Полицията намерила пет годишно дете, момиченце, което живеело във фермата в Соликамския район, което знаело само да мучи и през зимата изобщо не излизало на улицата, защото нямало никакви дрехи.
Детето не е посещавало детска градина. По цял ден то било между кравите, а вместо с кукли си играело с угарки.
Интересното е, че детето не е сираче. То живее във фермата с майка си и втория си баща. Но методите им на възпитание били малко странни. Когато момиченцето им пречело, те го заключвали в килера.
Освен това майката и вторият й баща, които често посягали към бутилката, често биели детето. Те не се постарали да научат петгодишната си дъщеря да говори. Момиченцето подобно на крава мучало.
За непоносимите условия, в които живеело детето се обадил в полицията местен жител.
Момиченцето е изпратено в рехабилитационен център. Сега се адаптира към нормален човешки живот и усвоява необходимите навици.

Един ден двамата братя, Иван и Андрей, които живеели в две съседни ферми се скарали. Това бе първият сериозен конфликт от 40 години насам между братята, чиито стопанства били много тясно свързани. Но сътрудничеството им изведнъж свършило.
Всичко започнало с малко недоразумение, което прераснало в обидна и за двамата словесна караница и продължило в мъчително мълчание.
Една сутрин някой почукал на вратата на Иван. На прага стоял дърводелец, който търсел работа. Иван му казал:
– Имам за тебе работа. Погледни този ручей. Той разделя фермата на брат ми от моята. Преди една седмица тук беше поляна, но моя брат премина с булдозер от тук и сега ни разделя този ручей. Той направи това нарочно. Ти ще построиш висока ограда между нас и ще ме избавиш от необходимостта да виждам лицето и фермата му.
Дърводелецът се съгласил и се захванал за работа. Той внимателно измервал, пилил, рязал… изобщо не си губел времето. Към залез слънце, когато Иван се връщал от полето, дърводелецът вече завършвал работата си.
Очите на Иван се опулили, а челюстта му увиснала надолу. Вместо ограда над ручея бил построен мост.
Иван бил много изненадан, когато видял брат си да бърза по моста към него’
– Какво правиш? Ти си построил мост помежду ни след всичко, което направих! – възкликнал Андрей.
Братята се срещнали на средата на моста, стиснали си ръцете и се прегърнали.
Те помолили дърводелецът да остане още да поработи при тях, но той им казал:
– Бих искал, но аз трябва още много мостове да направя.

Случайно яйце на орел се оказало между другите яйца в една ферма. След известно време заедно с другите пиленца на света се появил и младия орел.
Минало време и покрилото се с пера пиленце почувствувало желание да лети. То попитало майка си:
– Кога ще се науча да летя?
Бедната кокошка, тя дори не осъзнавала ,че не може да лети. Нямала представа как другите птици учат малките си да летят.  Трудно й било да признае незнанието си, за това казала:
– Още е рано момчето ми. Ще те науча, когато станеш готов.
Минали месеци и младия орел започнал да подозира, че майка му не може да лети.. Но той не се решавал сам да полети, тъй като това безумно желание да полети било в противоречие с благодарността, която изпитвал към птицата, която го е отгледала.

През 1834г. Cyrus Hall McCormick патентовал машина за жънене или така наречения комбайн.
Демонстрацията на изобретението, която се състояла във Верджиния, започнала със малък скандал. Собственикът наредил незабавно да спрат страшната машина, която според него със ужасния си грохот, можела да доведе до изсипване на зърната от класовете.
Тогава комбайна пренесли в друга ферма, където за половин ден била обработена площ от 6 дка и заменила работата на 6 човека.
Въпреки невероятните резултати трябвало да минат още 7 години преди McCormick да може да продаде две от своите машини.

Предприемачите Курт Лин и Мохамед Хадж са се срещнали преди пет години. Тогава те едва ли са подозирали, че тяхната ферма на покрива ще предизвика истинска революция в монреалската индустрия.

Те предложили да се отглеждат зеленчуци и някои плодове на покривите на града, а след това директно да ги доставят в ръцете на потребителитв. Така се е получила здравословна храна, без пестициди и се е съкратила дълга верига за доставяне на продуктите.

Със свободната земя в Монреал имат проблеми. Бил направен списък на най-големите плоски покриви върху промишлените сгради в града. След това екип от архитекти, технолози, агенти по продажбата на недвижими имоти и изследователският център на университет се събрали и проектът започнал да се осъществява. Новото начинание е започнало да се осъществява в рамките на две години. Била усвоена около 3000 кв. м площ в един от районите на града.

През април 2011г. новите ферми устроени на покривите започнали да доставят първите си плодове.Те ще работят целогодишно и ще изхранват две хиляди човека.

Проектът е уникален не само заради идеята да се използват неизползваеми площи. Той ще запази топлоизолацията на покривите. Плодовете и зеленчуците ще се поливат със събраната.дъждовна вода. Вредителите ще се борят не с пестициди, а с калинки.

Доставката на продуктите ще се извършва директно в дома на потребителя.