В южната част на Норвегия има много малки ферми. И във всяка ферма има магазин, в който се продава всичко, което се произвежда във фермата. Тук можете да намерите: пресни яйца, консерви и конфитюри, зеленчуци, картофи и всякакви видове плетива за деца.
Интересното е, че в магазина няма продавач.
В един от ъглите на магазина има калкулатор, чрез който можеш да изчислиш колко дължиш. Близо до него има кутия с пари, където ти оставяш тези, с които плащаш това, което си взел, а до нея има чугунена кутийка, от която можеш сам да си вземеш рестото.
Тук никой  не би злоупотребил с доверието на стопаните. Те нямат време да стоят в магазина, защото работят на полето.
Едва ли ще видите такъв магазин някъде. Въпреки, че някой ми спомена, че подобно нещо съществувало в кантоните на Швейцария.
Питам се: „Може ли да съществува такова нещо у нас?“
Това не е фантастика, а реалност. Осъществяването на такъв вид магазини е възможно, само ако хората са честни и не биха направили на другите това, което не желаят да им се случи на самите тях.
Къде изгубихме, чесността, добротата и любовта? Защо ги заменихме с алчност, корупция и омраза?

Кокошка, която известно време носела яйца на стопаните си, един път ги изненадала с възможностите си по математика.
Бившата носачка попаднала в специално помещение в Норфолк след като била изхвърлена от фермата, поради счупен таз. Нейната нова стопанка 47-годишната Хелен Джонсън, била много изненадана, когато кокошката идентифицирала цифра изобразена на една карта. Птицата ударила с клюна си по картата толкова пъти, колкото било изобразеното числото.
– Тя е забележителна кокошка, – казва щастливата собственичка. – Сега се учи да брои до осем. Е, понякога бърка, но вярвам, че накрая ще успее.
Според думите на Хелен обучението върви бавно, защото кокошката може да загуби интерес.
– Ние се упражняваме 2-3 минути далече от другите птици, – обяснява Джонсън. – Важното е кокошката да получи възнаграждение за правилните отговори. Другите кокошки са поразени. Те гледат и искат да получат лакомството, опитват се да броят, но нищо не става.
Дресировка или интелект?!

Един мъж си търсел работа и отишъл в една ферма. Представил препоръчителното си писмо на новия си работодател. В него пишело само това:

“ Той спи по време на буря.“

Собственикът отчаяно се нуждаел от помощ, за това наел мъжа.

Минали няколко седмици и внезапно, посред нощ, буря разтърсила долината. Събуден от силния дъжд и виещия вятър, собственикът скочил от леглото.

Извикал новия си ръботник, но той спял дълбоко. Втурнал се към обора. Гледа, животните били спокойни, пред тях била насипана храна в изобилие.

Изтичал към нивата. Житните сноповете били вързани и увити в платнища.

Отскочил до силузите. Вратите били заключени с резета, а зърното било сухо. И тогава разбрал, какво означава: „Той спи по време на буря.“

Ако ние се грижим за нещата, които са важни в живота, ако се отнасяме добре  към хората, които обичаме и ако поведението ни отговаря на вярата ни, животът ни няма да бъде прокълнат от болката за неосъществения труд. Думите ни винаги ще бъдат искрени, прегръдките ни силни и подкрепящи.

Няма да тънем в агонията на „Бих могъл…. трябва да……“ И ще можем да спим по време на буря.

Принц Чарлз взел решение да затвори своя магазин за плодове и зеленчуци „Vеg Shed“, който бил открил в своя дом в село Хейгруъв, в графство Глостершир. Причина за това били намалелите продажби и популярността на онлайн търговията. Потребителите предпочитали да си поръчват продукти по Интернет, а не да идват в неговото магазинче, където се продавали продукти от неговата ферма и били екологично чисти.

Но принц Чарлз съвсем нямал намерение да се отказва от продажбата на плодове и зеленчуци. Той решил да върви в крак с времето и да ги продава чрез Интернет.

Чарлз не е единственият представител от кралско семейство, който имал работно време за избран от него занаят. Въпреки, че обикновено казват: „Това не е работа за кралски особи“.

На 4 юли 1989 г. 19-годишният белгиец Вим Деларам загинал, след като върху неговата ферма посред бял ден паднал съветски изтребител МиГ-23.
Той излетял от летище в Полша. Скоро на борда се създало извънредно положение, което летецът възприел като повреда на двигателите и за това катапултирал.
След това самолетът наново започнал да набира скорост. Престанал да се снижава. Отлетял към ГДР и паднал в Белгия, поради свършване на горивото.