През 1962 г. в Танзания се разразила епидемия от смях, която обхванала около 1000 човека. Тя започнала в училище за момичета в село Кашаша.
Първоначално се смеели само три ученички, но скоро болшинството от момичета се заразили от смях.
Пристъпът на смях за всеки поотделно продължавал от няколко часа до няколко дни подред.
Училището скоро след това временно било закрито, но епидемията се предала на други деца и подрастващи в 14 училища от близките села.
Окончателно феноменът изчезнал 18 месеца след първите регистрирани случаи.

Много пъти съм ставал свидетел на един факт, който ме разстройва, когато мисля за него. Млади хора леко болни умират, докато възрастни на външен вид неизлечимо болни оживяват. Младите, които са по-силни би трябвало да оцелеят, а старците да отпътуват в отвъдното.

Ключът към разбирането на този феномен се корени не в анатомията, а в анализа на душата.

Жизнерадостни, силни и здрави тела са били свързани с дух, не намиращ никакъв смисъл в съществуването, без цел към която да се насочат.

Обратно, онези сбръчкани, изчерпани, уморени крайници притежават едно неизчерпаемо желание да живеят, защото знаят защо трябва да живеят.

Специалисти от НАСА са публикували в глобалната мрежа уникален саундтрак, на който е записан песента на планетата Земята.
Учените са успели да зафиксират нещо приличащо на музика, прихващайки последователно възпроизведените от планетата звуци чрез автоматичната изследователска станция на НАСА, която се занимава с изучаване на радиациония пояс на Земята.
Фенoменът е наречен „Хор на Земята“. Той възниква в резултат на магнитното поле на земята захващащо частици от слънчевия вятър, възпроизвежда звук и го изпраща в открития космоса.
Низкочестотните електромагнитни колебания не могат да се чуят, заради вакуума, в който звуковите вълни не се разпространяват. За това учените са прибегнали до следната хитрост. Преобразували са импулсите в сигнали, достъпни за човешкото ухо.
Оказва се, че не само Земята „пее“. Специалисти от НАСА са пуснали цял диск с космическа музика. На него има шум от пулсари, приличащи на гърмащите звуци на въртолета и бръмчащите биения на слъчевите протуберанси. А при прослушване на звуците от спътника на Сатурн  Йо, може да се чуе шепот, приличащ на човешка реч.

Две сонди са влезе в орбита след успешния старт от космодрума в Кейп Канаверал. Ракета-носител „Атлас-5“ с горната степен „Кентавър“  е вдигнала сондите в небето сутринта на 30 август.
Работата по пускането на този космически апарати на НАСА е започнало преди 11 години. Изстрелването първоначално е било планирано да се извърши на 23 август 2012, но е отложено три пъти. Причините са разнообразни: технически дефекти, времето и проблеми с наземната инфраструктура.
Сондите ще прекарат две години в космоса. Тяхната цел е да се запознаят с основните процеси, които съществуват в Слънчевата система. Тази програма ще изпълни задачата за събиране на информация за заредени частици, които образуват радиация пояс на Земята. Изследването на този феномен ще помогне по-точно да се предскаже космическото време. По-специално, въздействието на слънчевите бури, които могат да причинят повреди на телекомуникационното оборудване и космическите апарати.
Учените все още малко знаят за радиационния пояс на Земята, въпреки че е бил открит в началото на космическата ера. За първи път са научили за съществуването на пояса през 1958 г. по време на полет на американски сателит „Explorer-1“. Установено е, че високо-енергийни заредени частици, които се натрупват и се запазват в магнитосферата на Земята образуват радиационен пояс.
Той се състои от две части – вътрешни и външни. Първата се намира на 600-12 900 километра от повърхността на Земята и е доста стабилна. Външната се намира на височина 19 000-40 000 километра и е подложена на колебания. Нейният размер под влияние на слънчевият вятър може да се увеличи до 100 пъти. А комуникационите и изследователски сателити попаднали в зоната на външния пояс могат временно да излязат от строя.
Основната загадка е, че не може да се прогнозира поведението на външния радиационен пояс. Той реагира на слънчевата активност, но всеки път по различни начини: расте, свива се или остава статичен. Тъй като радиациония пояс е опасен за космическите кораби, той до сега не е изучен. Сложната електроника в сондите на НАСА, изпратени да изучат радиационния пояс, ще бъде защитени от 9-мм броня. Частици, които са необходими на изследователите за изучаване ще попадат чрез един малък отвор върху специални сензори.
Двете сонди ще се движат по елиптична орбита с различни скорости. Това ще помогне  да се събере повече информация за протоните, йоните и електроните, които се съдържат в радиационния пояс.

Практиката потвърждава, че от всички музикотерапии, най-силно въздействие на организма оказва пеенето. Изкуството да пееш, е преди всичко свързано с правилното дишане, което е един от най-важните фактори за здравословен начин на живот.
Отдавна е известно, че пеенето е един от най-добрите дихателни упражнения. Тренира се дихателната мускулатура, диафрагменото дишане,  увеличава се капацитета на белите дробове.
Пеенето е уникална дихателна гимнастика.
Действието на пеенето се е използвало при много народи в борба с разнообразни недъзи. Нашите предци интуитивно разбрали, че в пеенето има голяма лечителна сила, но не могли да обяснят този феномен.
Например , в Древния Египет с помощта на хорово пеене са лекували безсъние. В Древна Гърция Демокрит хвалел пеенето като специфично средство за лекуване на някои видове лудост, а Аристотел и Питагор препоръчвали песни при лечение на душевно болни и обладани.
Славяните са вярвали, че в човека пее неговата душа. За това работата върху звученето, ритъма, дишането, не толкова като техническо изпълнение, осигурява в голяма степен успех в работата по корекцията и формирането на личността. Вероятно сте забелязали, че когато човек е болен, гласът му се изменя и звучи глухо и безцветно.
Някои даже не подозират, че в много случаи е полезно да се пее, дори и да липсва слух или глас. Със собственото си пеене ние можем да въздействаме на болния орган и да му възвръщаме здравето чрез получените вибрации.
Методите на вокалотерапията се използват в целия свят за лечение и профилактика, както на физически така и на психични разтройства: неврози, фобии, депресии, бронхиална астма, главоболия и други.
Пеенето е особено полезно за бременни и бъдещите им деца. Прехода от ниски към високи тонове активизира растежа на органите на детето. Слуховите органи на детето получават необходимата им тренировка и стимулират главния мозък. Известният френски акушер организирал в клиниката си хор от бъдещи майки. За тях били разработени не много трудни вокални упражнения. Това доста добре влияело на бъдещите деца. Те се раждали много по-жизнеспособни, спокойни и силни.
Интересно е, че кореното население на Нова Зеландия – маори имат специални „хорови“ песни, които имали обезболяващ ефект върху раждащите жени.
Музикалният слух може да се тренира и усъвършенства. Колкото по-рано се започне толкова по-добре. Практиката потвърждава, че заетите с пеене деца, по-лесно изговарят някои трудно произносими звука, като „р“ и „ш“.