Телевизията се е родила в света едновремено с ядрената бомба. Тези грандиозни творения на човешката мисъл, почти се сблъскват на вратата. Едното е способно физически да разкъса човека, а другото да го обезличи.

Скептиците имат пълното право да наречат телевизията убиец на времето, привличаща книга за зрителя, говореща мебел, електронен съпруг, фабрика на емоции, хлорофом за сърцето и душата, фенер за идиоти, опиум за народа, дъвка за очите, …….

А зрителят всъщност е жертва на екрана, наречен кретеномер; великият мълчаливец; заек гонещ кадрите по екрана ……

Предприемачите направиха телевизията много по-важна от учението, поетите, лекарите и учителите.

В древни времена в Япония са използвали фенери направени от бамбук, а вътре слагали запалена свещ.
Един слепец отишъл на гости на свой приятел. Окъснял и приятелят му предложил фенер, за да се прибере в къщи.
– На мен фенер не ми е нужен, – казал слепецът, – светлината и тъмнината са еднакви за мен.
– Зная, че не ти е нужен фенер, за да виждаш пътя, – казал приятелят му, – но ако тръгнеш без фенер, някой може да се блъсне в теб. По-добре го вземи.
Слепият тръгнал с фенера. Повървял малко, но някакъв човек се блъснал в него.
– Гледай къде вървиш! – извикал му слепецът. – Не видя ли фенера?
– Приятелю, той е изгаснал, – казал му другият.

Да, всеки притежава сърце в своите гърди, ала когато то е празно – без вяра, то каква полза от него!

Една вечер по време на гръмотевична буря, железничар оглеждал своя участък. Най- накрая уморен си тръгнал към дома.  Изведнъж мълния го заслепила и силен гръм го повалил на земята. Мълнията повредила релсите и  предизвикала пожар в къщата на работника.
Когато дошъл на себе си, човекът видял, че домът му гори, той искал да тръгне да гаси пожара, но чул сигналът на приближаващия локомотив. Запалил фенера, но силен вятър го изгасил. Откъснал червено парче от ризата си, прикрил с него фенера и го издигнал високо. От далече се виждали две светлини, идвал пътнически влак.
Машинистът забелязал червеният сигнал и влака спрял на няколко метра от разрушените релси. Работникът загубил дома си, цялото си имущество, но изпълнил дълга си, спасил пътниците във влака от явна смърт.
Това е посвещение. Готовност да се жертваш за благото на другите. Забравяйки своите нужди и интереси единствено, за да се спасят хората, да им се окаже помощ.
Християнинът отричайки се от себе си, следва и изпълнява волята на Христос. Той се отказва от собствената си  гордост, гняв, завист, омраза, нетърпение, алчност, егоизъм и следва Христовата кротост, любов и търпение. Нека Бог ни помогне в това, изцяло да посветим живота си на Него, ако още не сме го направили.

Дядото седи на стола поглежда от време на време през прозореца и отново забожда глава във вестника. Внукът му се суети наоколо. Рови, преобръща, сумти и се ядосва.
Накрая идва при дядо си и казва:
– Дядо къде е фенера?
– За какво ти е притрябвал сега фенера? – гледа дядото над очилата своя внука.
– Трябва ми светлина, отивам на среща! – нервно отговаря момчето.
Дядото се усмихва на припряността на внука си и казва:
– Мили мой, когато бях на твоите години ходих на среща без фенер.
Момчето вдигна ръце и изсумтя:
– Е и какво? Погледни, – сочейки баба си, на един дъх казва, – какво си избрал в тъмното?

Един мъж се събудил през нощта, защото му се искало да попуши.
Той отишъл до съседа си и започнал да удря по вратата. Отвори ли му и го попитали:
– Какво искаш?
– Искам да пуша. Можете ли да ми дадете огънче?
Съседът му казал:
– Какво става с теб? Ставаш през нощта, идваш тук, събуждаш всички, а в ръцете си държиш запален фенер.
Това, от което се нуждае човек се намира в самия него, но той, въпреки това ходи по света, за да го търси