Владетелят на един град внезапно наредил да хвърлят в затвора един учител. Учениците, които дошли да навестят учителя си били поразени. Той ги посрещнал така радостно, все едно са дошли в дома му.
– Учителю , какво ви дава тук утеха? – възкликнали учениците.
– Тук ме утешават четири изречения, – отговорил учителя. – Първото е: „От злото  никой не може да избяга, то се случва в живота на хората“. Ето и второто: „Какво му остава на човек да прави в беда освен търпеливо да понесе страданието си. Нали във света не  само ти изпитваш нещо подобно“. Третото е: „Бъди благодарен на това, че не те е сполетяло нещо по-лошо, това може винаги да стане“. И накрая ще ви кажа и четвъртото: „Избавлението може да е толкова близко, въпреки, че не знаеш за това“.
В този момент от стражите дошла вест, че учителя е свободен. Оказало се, че владетелят по погрешка е дал заповед за арестуването му.

Един ученик попитал учителя си:
– Учителю, не мога да разбера това. Отиваш при бедняк, той е приветлив и ти помага с каквото може. Отиваш при някой по-богат, но той никого не вижда. Това само заради парите ли е?
Учителят казал:
– Погледни в прозореца. Какво виждаш там?
– Жена с дете в количка, отиват на пазара…
Учителят се усмихнал и казал:
– Добре. А сега погледни в огледалото. Какво виждаш в него?
Ученикът учудено попитал:
– Кого друг мога да видя там, освен себе си?
Учителят погладил брадата си и казал:
– Прозорецът и огледалото са направени от стъкло, само че на огледалото му е добавено малко сребро…затова и виждаш само себе си.

Сократ е казал, че ако някои иска да измени света, трябва да промени себе си и че никой не ти е враг, но всеки човек ти е учител.
Защо ни е трудно да „се задвижим“, за да разберем смисъла на тези мъдри думи, звучали преди 2,4 хиляди години.
Ние всички се учим едни от други. Обиждащите и обидените, оскърбяващите и оскърбените, унижаващите и унижените, влюбените и отхвърлените, всички са учители едни на други.
Тогава защо е необходимо да търсим „изкупителна жертва“ или виновник за нашите беди?
Предоставят ни се различни ситуации. Може това, което е станало с нас да ни изглежда лошо, но само по себе си то ни дава ключ за освобождение от някоя скрита травма, която ни пречи да бъдем щастливи и да растем духовно. За това неприятните хора, създавайки ни достатъчно проблеми, могат да се окажат нашите най-добри учители.
Проблемът не е в хората около нас, а в самите нас. За да ги промените, трябва първо да въздействате на себе си.

Един учител учил учениците си, че чувството за вината във всичките си проявления е пагубно чувство, което трябва да се избягва.
– Но не трябва ли да мразим лошите си дела?- попитал един ученик.
Учителят тъжно поклатил глава:
– Ако ти постоянно се упрекваш за своята вина и не можеш да си простиш това, което си направил, то ти не мразиш постъпката си, а самият себе си.

Един учител често предупреждавал учениците си да не вземат прибързани решения или да слушат безразсъдни съвети. Той казвал:
– Докато не проникнете в същността на проблема и  нямате съмнение, че постъпвате правилно, не правете нищо. В противен случай ще изпаднете в положението на глупавия селянин.
– А какво е станало с него? – попитали учениците.
– Неговият дом бил на върха и отвсякъде духал жесток вятър. Селянинът мислел, че вятъра се появява, защото високите дървета се люлеят насам на там. Ядосал се и решил да ги изкорени. Така лишавайки дома си от последната защита срещу вятъра в дома му станало още по-студено и ветровито.