Някой се оплакал от учителя си, че историите които им разказвал, един път ги тълкувал така, друг път иначе.

– Именно в това се заключава тяхната ценност. – казал учителят, след като чул за оплакването. – Навярно, не сте си мислили за чаша, с която се пие мляко, но в никакъв случай вода или за чиния, в която да се яде месо, но не и плодове. Чашата и чинията са ограничени носители.

Но колко трябва да бъде обемен езика, за да обезпечи храната? Въпросът не е : „По колко начина мога да разбера това, а защо аз не виждам само един способ за обяснението му?“. Въпросът по-скоро е: „ Може ли човек да извлече някаква полза от това, което се разказва в дадената история?“

Учителят по музика от Хърватия Френк Селак е най-големият късметлия на земята.

Влакът, в който пътувал Френк дерайлира и падна в ледената вода. Автобусът му се преобърнал. На самолетът, в който летял се откъснала една от вратите.

Две коли били изгорели, когато зад волана на едната стоял Френк.

Освен това при пътуване по планински път Френк загубил контрол над нея и тя паднала в пропастта. Самият той паднал на разлистило се дърво и от там наблюдавал полета на своя автомобил, който летял още 100 метра надолу и накрая се взривил.

Изглежда, че е било напълно достатъчно Френк Селак да преживее всички тези неща и да остане жив, но накрая спечелил и 1 милиона долара от лотарията.

Веднъж един учител беседвал с учениците си. Разказал им история, в която по-големите братя лъжели най-малкия при подялбата на хляба.

Те отделяли най-малкото парче за малкото си братче, а след това го накъсвали, на още по-малки части.

– Ти трябва да си доволен, братко! – казвали те, – Виж колко те обичат братята ти! Ние всички имаме по едно парче, а ти имаш повече от нас.

Тогава учениците разбрали, че не всичко се оценява по бройките.

Веднъж учениците дошли при учителя си и го попитали:

– Защо лошите наклоности лесно се усвояват от човека, а добрите трудно и си остават негови слабости?

– Какво ще стане ако здравото семе се остави на слънце, а болното се зарови в земята? – Попитал учителят.

– Доброто семе оставено без почва ще погине, а болното заровено в земята ще порасте и ще даде лош плод, – отговорили учениците.

– Така постъпват и хората. Вместо тайно да вършат добро и дълбоко в душата да растат добри начални познания, те ги оставят на показ и ги губят. А своите грехове и недостатъци, за да не ги видят другите, ги крият дълбоко в душата си. Там те растат и поразяват човек в сърцето му. Но вие бъдете мъдри!

На един учител много му харесвало, когато хората си признавали невежеството

– Мъдростта расте право пропорционално на осъзнаването на собственото невежество, – казвал той.

Когато го помолили да обясни какво има предвид, той отговорил:

– Ако откриете, че днес не сте така умни, както ви се е струвало вчера, то вие сте станали по-мъдри.