След като младият Хайдн бил изхвърлен за „пълна професионална непригодност“ от хора, той започнал да преписва музика, станал учител по пеене, бил странстващ музикант, цигулар, свирел на орган, бил корепетитор…..
В този почти „номадски“ живот, бъдещият композитор е живеел много бедно и предимно в тавански помещения. Често му се случвало да преспи и по пейките в парковете на Виена.
Въпреки това, той не се обезсърчавал.
– Ако имах талант, щяха да ме признаят веднага, – по-късно шеговито казвал Хайдн. – Но аз, изглежда, съм гениален. А гениите, както знаете, в началото не ги разбират, но животът им отваря врата… Така че трябва да се изтърпи до това време….. Такава е участта ни, на нас гениите.

Един любознателен ученик бил силно депресиран, защото учителите постоянно го критикували.
– Дай ухо на критиката, – посъветвал го един възрастен човек. – Тя ще ти разкрие това, което скриват от теб приятелите ти.
След това добавил:
– Критиката не трябва да те угнетява. В чест на критиците паметници не се издигат. Но такива са били построени за хора, които са се вслушали в „хапливите думи“ и са променили нещо в себе си и в живота.
Лесно е да се критикува, но трудно е да се поправиш, особено ако думите са справедливи и болезнено засягат сърцето.

Веднъж между група ученици се разгорял спор:

„Полезно ли е да се чете?“

Едни смятали, че четенето е загуба на време, а други не били съгласни с тях.

Тогава решили да отидат при учителя си, за да разберат какво мисли той по въпроса.

– Случвало ли ви се е да откриете в празните полета на книга забележки, които са се оказали много по съдържателни от самата книга? – попитал учителят.

Учениците потвърдили, като леко кимнали с глава.

– Животът, – казал учителят, – е една от тези книги.

Някой се оплакал от учителя си, че историите които им разказвал, един път ги тълкувал така, друг път иначе.

– Именно в това се заключава тяхната ценност. – казал учителят, след като чул за оплакването. – Навярно, не сте си мислили за чаша, с която се пие мляко, но в никакъв случай вода или за чиния, в която да се яде месо, но не и плодове. Чашата и чинията са ограничени носители.

Но колко трябва да бъде обемен езика, за да обезпечи храната? Въпросът не е : „По колко начина мога да разбера това, а защо аз не виждам само един способ за обяснението му?“. Въпросът по-скоро е: „ Може ли човек да извлече някаква полза от това, което се разказва в дадената история?“

Учителят по музика от Хърватия Френк Селак е най-големият късметлия на земята.

Влакът, в който пътувал Френк дерайлира и падна в ледената вода. Автобусът му се преобърнал. На самолетът, в който летял се откъснала една от вратите.

Две коли били изгорели, когато зад волана на едната стоял Френк.

Освен това при пътуване по планински път Френк загубил контрол над нея и тя паднала в пропастта. Самият той паднал на разлистило се дърво и от там наблюдавал полета на своя автомобил, който летял още 100 метра надолу и накрая се взривил.

Изглежда, че е било напълно достатъчно Френк Селак да преживее всички тези неща и да остане жив, но накрая спечелил и 1 милиона долара от лотарията.