– Заради истината съм готов да отида навсякъде, – казал пламенно един ученик
Учителят бил изненадан.
– А кога ще тръгнеш, – попитал го той.
– Веднага щом ми кажеш къде да отида.
– Мисля, че трябва да отидеш там, където сочи носът ти, – казал учителят.
– Хм….. И къде да се спра?
– Където искаш.
– И ще намеря ли там истината?
– Ами да. Тя ще стои точно пред носа ти и ще гледа в невиждащите ти очи.

Един учител обичал да казва:
– Няма значение какво прави човек, а това какво позволява да се случи.
Един от учениците му не могъл да разбере казаното, за това учителят му разказал следната история:
Живял някога един еднокрак дракон. Един ден срещнал стоножка и я попитал:
– Как управляваш толкова много крака? Аз, например, мога да ръководя само един.
– Да ти кажа честно, – казала стоножката, – аз съвсем не ги контролирам…

– Всички хора са приблизително еднакви и добрите, и лошите, – казал един учител, който не можел да търпи, да се лепят етикети на всеки.
– Нима е възможно да се приравняват светец и грешник? – попитал озадачен един от учениците.
– Всички ние се намираме на еднакво разстояние от слънцето. Мислиш ли, че разстоянието ще се скъси, ако се качиш на покрива на небостъргач?

Учител се опитва да укроти разшумелите се деца в неделното училище. Хваща един от палавниците и му казва:
– Държиш се като ненаситен грешник.
Детето много спокойно, без да губи самообладание, пита:
– А вие не грешите ли?
– Не, аз се покаях и Исус ме изкупи от вината за греха, – назидателно каза учителят.
– А защо се покаяхте? – неотстъпваше малчугана.
– Ами…Вероятно съм се уморил да греша…..
Момчето погледна хитро преподавятеля си и се засмя:
– Представям си, колко много пъти сте съгрешавали, че чак сте се уморили от това…….

Веднъж Янг помолил учителя си:
– Обяснете ми каква е същността на човешкото търпение и  какво трябва да прави добродетелния мъж с това проявление на човешката природа?
След като изслушал въпроса му, учителят взел празна чаша и я сложил на коленете на ученика си. Дал му кана пълна с вода и му казал:
– Затвори очи и постепенно пълни чашата с вода.
След нагледния пример учителят продължил:
– Когато изпитваш търпението на друг човек, ти все едно със затворени очи пълниш чужда чаша поставена на коленете ти. За това ти не знаеш кога тя ще се препълни и рискуваш да се залееш.
Продължавайки бавно да пълни чашата, Янг попитал:
– Това означава, че добродетелният човек не трябва да пълни чуждата чаша на търпението?
– И не само това, – казал учителят, – това, че ти предпазваш своите колене от намокряне, не е кой знае какво.
– Тогава какво да правя?- отваряйки очи в недоумение попитал Янг.
Учителят взел от коленете му почти препълнената чаша и я излял обратно в каната, след което добавил:
– Добродетелният човек трябва да следи неговата чаша стояща на чуждите колене да не прелее.