Веднъж в училище учителката поискала от децата да запишат в тетрадките си, кои са според тях седемте чудеса на света. След малко умувания и размишления в списъка попаднали: Египетските пирамиди, Тадж Махал, Големия каньон, Великата Китайска стена, Римския колизеум, храмовия комплекс на град Петра в Йордания и древния град на инките Мачу Пикчу в Перу.
Когато списъците били събрани учителката забелязала, че едно момиченце още не е предало своя лист. Тя я попитала:
– Имаш ли някакъв проблем в съставянето на списъка?
Момичето отговорило:
– Да, малко. Не мога да запълня списъка… в света има толкова много чудеса.
– Добре, – казала учителката, – покажи ми какво си написала и тогава може би ще мога да ти помогна.
Момичето помислило малко и казало:
– Седемте чудеса на света са: да виждаш, да чуваш, да докосваш, да опитваш, да чувстваш, да се смееш и да обичаш.
Настаналата тишина в класа била такава, че можело да се чуе и дишането.
Всичко, което щедро ни е подарено от нашия милостив Отец, ние възприемаме като нещо дадено, но това са чудеса в света!
Архив за етикет: училище
102-годишна китайка за първи път е тръгнала на училище
Жителката на град Цизнан е доказала на всички, че никога не е късно да се учиш. Китайката Ма Сюсиан за своите 102 години за първи път е тръгнала на училище. Тя е мечтаела за това цял живот.
На 13 години е трябвало да започне работа, на 18 се омъжила.
На пенсионерката възможност да учи в училище е дало едно учебно заведение, което узнали за нейната мечта, слушайки едно интервю с нея. Благодарение на това 102 годишната китайка станала ученичка в първи клас. За да чува добре уроците тя използва слухов апарат, а за да чете в учебника лупа.
Ма Сюсиан е родила 9 деца, много от тях са получили висше образование. Нейният син 58-годишния Фенсин, разказал, че майка му е продавала бижутата и накитите си, за да изпрати децата си да учат.
След първия ден в училище Ма Сюсиан благодарила на учителите и съучениците си и обещала да учи усилено.
Какво да правим
Нито в училище, нито в института са ни учили как правилно да изграждаме взаимоотношения с другите, но това е нужно на всеки. Ежедневно, незнаейки как да постъпим в един или друг случай, с колегите или съпруга си, ние се сблъскваме с интереси, възгледи и мнения различни от нашите.
Срещайки неразбиране от страна на другия, в нас се натрупва напрежение и негодувание, което води до пълно разочарование. Всяка такава ситуация не минава без да се отрази на здравето ни. Натрупаните неизказани обиди и раздразнения водят до болести, а как правилно да изразяваме емоциите си, не винаги знаем.
Даже при малки кавги, особено, когато ситуацията се повтаря многократно, отношенията се влошават мълниеностно и любимият човек става враг.
Добри отношения трудно се създават, но още по-трудно се съхраняват в това състояние за години напред.
Ние сме различни, а трябва да се разбираме. Какво да правим тогава?
Има само един изход. Трябва да се научим да живеем едни с други, опитвайки се да разберем отсрещния. При спор е необходимо да се изслушаме и да намираме компромисно решение във всяка ситуация.
Това не става с магическата пръчка. Нашите привички са се натрупвали с времето и не можем изведнъж да се откажем от тях. Но ако това е човекът, с когото искаме да бъдем занапред, не трябва да се отказваме и непременно ще успеем.
Защо много се страхуват, че не могат да обикнат чуждо дете
Възможностите и начините да обичаш са много. Друго нещо е, когато човек иска да обича, да притежава, да владее дете, като своя собственост. Така обикновенно става с децата родени в семейството.
Родителите си мислят: “ Това е наше дете, така че той трябва да е наше отражение, обект на нашите амбиции. Ние бихме искали той да да съответства на нашите желания, да се учи в определено училище, ВУЗ, ……“
Така те не виждат и не чуват какво иска детето. Не забелязват, че детето гледа на света по свой начин, че неговото сърце въсторжено трепка за неща, които за родителите са недостъпни. И така родителите се налагат в живота на детето си, обичайки го по свой начин.
Ето защо хората се страхуват да вземат чуждо дете. На първо място те се страхуват, че то няма да бъде тяхна собственост, тяхно отражение. А детето трябва да се обича, независимо дали е свое или осиновено, но не с чувство за притежание. Именно тогава може да се обича истински и не би имало страх от това да си осиновиш дете.
Ако една жена не може да роди, тя може да си вземе дете и да забрави за своето безплодие.
Забравете, дръжте детето до гърдите си, дайте му топлина и нежност.
Осиновяването не е просто изход за бездетното семейство, това е щастие и дълг.
Децата се нуждаят от грижа. Можете да ги обичате и без вие да сте ги родили.
Възможно е да ги посещавате в детските домове, в сиропиталищата и приютите, да им дарите нежност, внимание и обич, но няма да е същото, ако ги оставите да се почувстват част от вашето семейство, да усетят, че и те са нужни и обичани.
Навярно родители, които нямат деца и деца, които нямат родители ще се намерят едни други.
Рош Хашана по-рано през тази година.
Израелски деца са щастлива, че Рош Хашана идва толкова рано през тази година. Този празник започва вечерта на 8 септември. Само седмица след това деца ще се завърнали в училище.
Родителите са по-малко ентусиазирани от това, че връщането в училище ще бъде толкова скоро след дългата и гореща лятна почивка, но Рош Хашана е радостно време, така че никой не се оплаква много.
Той е известен като Празник на тръбите. Отбелязва начало на така наречените библейските свети дни.
Датата на този празник се менят всяка година, тъй като тя се маркира съгласно еврейския календара, който е лунен календар. Ето защо Рош Хашана, пристига, толкова рано през тази година за разлика от други години. Ако горещините от август продължат, местните евреи и библейските-наблюдателен християни ще бъдат доста затруднени по време на празника.
Рош Хашана обикновено се характеризира с молитви в местната синагога или на западната стена в Ерусалим за тези, които могат да отидат там. Тези молитви са придружени от звука на традиционен рог – шофар, датиращи от библейски времена.
Израелски семейства след това дълго и бурно празнуват в семейството и с приятели. Забележителност на празникът е резени от ябълка потопена в мед. Това е символ на надеждите и пожеланията за сладки и плодотворни години напред.
Дори и да не можеш да бъде в Израел, все още можете да отпразнуваме този радостен ден у дома.