Хавайски и турски учени са отгледали няколко генномодифицирани заека, които светят в тъмнината. Те изглеждат абсолютно като своите събратя, но ако в стаята се изгаси осветлението започват да светят със зелена светлина.
Изследователите са правили опит с осем заека, но само с два от тях се е получил искания резултат. Такива флуоресцентни зелени животни са създадени благодарение на въвеждане на чужд генетичен материал в ембрионите на бъдещите зайчета. Учените са забелязали, че при изменение на условията на осветеност, ембрионите започват да светят с необичайни за тях цветове.
Този факт потвърждава, че ембрионите са приели новия генетичен материал, който напълно се е слял с генетичната им структура.
В допълнение, експертите посочват, че генетично модифицирани зайци не показва никакви признаци на заболяване, които да сочат, че телата им не са приели неизвестен генетичен материал. В този случай, продължителността на живота на генетично модифицирани зайци е същия, както и при обикновените зайци.
Такива експерименти не се правят за първи път. Изследователи от Уругвай благодарение на генното инженерство са създали овце, които светят със зелена светлина, когато са изложени на ултравиолетови лъчи.

Тези запаси са бомба действаща със закъснител за световната икономика. Това мнение споделят учени от университета в Кеймбридж и Ротердам.

Според тях освобождаването на метан, в резултат от топенето на арктическите ледове, ще повлече след себе си редица глобални негативни последствия. Ще има икономически загуби над 60 трилиона долара, което съответства на обема на световната икономика през 2012.

Топящите се ледове в Източно Сибирското море, всяко десетилетие отделят в атмосферата 50 гигатона метан.

Според едно от изследванията отделените мисии на метан ще доведат до увеличаване на световната температура до 2 ° С в следващите 15-35 години.

Общият размер на щетите от такова увеличение на глобалната температура ще бъде около 60000.00 милиарда щатски долара.

Около 80% от размера на щетите ще бъдат поети от развиващите се страни, които ще бъдат силно засегнати от наводнения, болести, суша и други екстремни метеорологични събития.

Преди няколко години, учени от Калифорнийския университет в Бъркли са създали изкуствена кожа, която благодарение на намиращата се в нея електрониката усеща натиск.

Тя представлява силициева пластинка, покрита със тънък слой пластмаса, на които са нанесени полупроводници. В крайния етап на производството пластинката се отделя, остава тънка лента и разположените на нея детайли.

Сега учените са успели да направят така, че при докосване кожата да свети. Това е така, защото всяка проба е с резолюция 16×16 пиксела. От друга страна, всеки пиксел, който се състои от транзистор, светодиод и датчик за налягане, свети на това място, където става контакта с кожата.

Освен това силата на светене зависи от силата на натиска.

Ако по-рано учените са искали да използват своето изобретение в роботиката и направата на протези, сега те планират да създадат устройство, което ще следи промените на налягането и пулса.

Американски учени открили, че инжектирането на вода в земата при добиването на нефт, предизвиква появата на земетресение.
Изводите на изследователите се основават на анализиране на сеизмичната активност в Тексас, Колорадо и Оклахома.
При производството на петрол в подземните канали  се инжектирали отпадъчни води. Сравнявайки тези данни с глобалните сеизмични данни, учените са установили, че причина за „ехото“ на големите земетресения в отдалечени части на света са локалните промени, предизвикани от отпадъчните води под земята.
По-рано земетресенията са се свързвали неднократно с човешката активност. При това в провоцираните земетресения били обвинявани не само добиващите нефт, но и работешите на геотермални станции.

Учени от Политехническия институт в Мадрит са конструирали прототип на система, която преобразува енергията на теченията в електричество.

Разработката може да работи на 40 метра дълбочина. Тя ще има мощност 1МВт.

Системата може да се управлява дистанционно, което може да се окаже полезно в бъдеще за създаване на подводни електростанции.

Първото поколение от тези системи са стигали на дълбочина не повече от 30 метра, а генераторите са били неподвижно закрепени на дъното, а това е затруднявало обслужването им.

А сегашният прототип използва анкери и е потопен във водата. Той е направен от неръждаема стомана. Към основата са прикрепени три периферни части. Генераторът на устройството е разположен в корпуса, а роторът  изнесен навън.