Американски учени са изчислили възрастта, на която човек започва да остарява.
Независимо от пола, начина на живот или теглото човек започва да остарява след 39 години. Смята се, че това е възрастта, след която има постепенно затихване на когнитивните функции и се наблюдават нарушения на опорно-двигателнилните функции.
Своите изводи учените обясняват с това, че след 39-та година в хората намалява производството на миелин. Обвивката на миелина, която покрива нервните клетки ги предпазва от вредните влияния.
При спиране на производство на миелина става отслабване на двигателните и когнитивните функции. Известно е също така, че загубата на миелиновата обвивка води до такива ужасни заболявания като множествена склероза.
В изследванията на учените са участвали доброволци на възраст 23-80 години. Изпитваните извършвали едни или други движения, а учените сравнявали скоростта на изпълнението им, а също и количеството на  миелина в телата на доброволци.
Като резултат, те са извели опредѝѝѝелен модел. Било установено, че пикът на производството на миелин и активността на човека идват на възраст 39 години. След преминаване на възрастовата граница в организма започва процеса на прекратяване на производството на миелин, и лицето започва да старее.

Кислород скоро ще може да се получава от кристалите на този нов материал. Материалът е черен, когато е наситен с кислород и става розов, когато е освободен от него.
Учени от Университета на Южна Дания са разработили материал, който може да абсорбира, съхранява и освобождава големи количества кислород и това може да го прави многократно без да загуби свойствата си, той е като гъба.
Отделянето на кислорода става при нагряване на материала, така че може да се използва и като светлина.
Ключов компонент на иновативния материал е кобалта. В зависимост от концентрацията на кислород, температурата на въздуха, атмосферно налягане и други фактори, веществото може да абсорбира кислород в различни проценти, в рамките на няколко секунди, минути, часове, или дни. Това позволява, например, да се създаде многослойна маска, която ще осигури на човек кислорода от околния въздух, без необходимостта от допълнително оборудване.
Материалът може да съхранява три пъти повече кислород от акваланговия кислороден балон при същия обем. Освен това той  може да изработва кислород дори и от водата.

Американски учени са установили, че арктическите термокарстови езера, зоните на вечния мраз, образувани в резултат на размразяването на леда, регулират климата чрез абсорбиране на парниковите газове.
До сега се смяташе, че тези езера допринасят само за глобалното затопляне. Вярно е, че те водят до увеличаване на температурат на емисиите на метан в момента, когаато става тяхното формиране. Но през по-голямата част от времето те стават „охладители“ на климата и поглъщат много повече въглерод, отколкото произвеждат.
Според учените, няколко хиляди години термокарстовите езера са усвоили 1.6 пъти повече въглерод, отколкото са излъчили при тяхното формиране. Преди пет хиляди години Арктика е преминала на преходен режим от отделяне на въглевод до режима на поглъщането му.
Учените предполагат, че високият темп на натрупване на въглерод в езерата са били стимулирани от няколко фактора, термокарстовата ерозия и земните свлачища.
В момента арктическите езера поглъща въглеродните съединения, като по този начин намаляват отрицателното въздействие на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата, които водят до парниковия ефект.

Британски учени смятат, че икономическият бум води до изчезването на езиците.
Според учените, заплахата ясно е изразена в северната част на Австралия, както и в северо-западната част на САЩ и Канада, където английският „убива“ езиците и диалектите, използвани от местното население. Съответните области се определят по следните три критерия: компактно местообитание на коренното население, малък размер на популацията на местните жители и намаляващата раждаемост сред аборигените.
След това изследователите анализирали получените резултати и ги съпоставили с икономическите. Установено е, че нивото на Брутния вътрешен продукт на глава от населението е свързано със загубата на езиковото многообразие. Казано по-просто, колкото е по-висок този показател, толкова по-бързо ще изчезне езиковото многообразие в тези райони.
Учените отбелязват, че тази тенденция е свързана с факта, че официалния език, често се използва в политическите, образователните и икономическите сфери, просто се изместват местните езици.

Странни облаци, които приличат на бушуващо море или тъмен дим се наричат asperatus.
Те изглеждат много смущаващо и дори плашещо.
Независимо от кошмарния и ужасяващ вид, тези облаци са напълно безопасни, а цветовете им показват, че в тях се е натрупала прекалено много влага.
До сега още няма информация, вследтствие на какво се получават тези облаци.
Докато учените се опитват да разберат от къде произхождат asperatus, фотохудожниците често правят снимки на тези живописни облаци.