Един мъдрец си помислил: „Защо толкова низко оценявам мъдростта си? Ето всеки човек може да дойде при мен за съвет и просто да се наслади на разговора с мен. Какво правя? За мъдростта ми нека си плащат“.
Дал обявление, че еди кой си мъдрец е готов да беседва със всеки за 10 жълтици.
Друг мъдрец чул това и си казал: „С какво аз съм по-лош?“ И дал също обявление, че е готов да беседва с хората, но само срещу заплащане.
Веднъж първият мъдрец вървял по улицата и с него били учениците му. Те срещнали втория мъдрец също обкръжен от ученици.
„Сега, – помислили си хората, – ние ще се насладим на беседите на двамата мъдреци. Техните думи имат стойност на злато“.
Но двамата мъдреци изобщо не отворили уста. Алчността ги победила.

Учениците задавали много въпроси за Бога. Тогава учителят им казал:
– Никой не знае достатъчно за Бога. Да опознаеш Бога с ума си е невъзможно. Всяко изявление за него и какъв да е отговор на вашите въпроси ще бъде само извращение на истината.
Учениците били озадачени:
– Тогава защо но говориш за Него?
– А защо пеят птиците?

Веднъж Конфуций обсъждал с учениците как трябва да се отнасяме към хората.
Първият ученик казал:
– Ако някой проявява добро отношение към мен, аз също ще бъда добър към него. Но ако не е добър към мен, аз ще бъда лош с него.
Конфуций казал:
– Така постъпват безнравствените хора.
Втори ученик казал:
– Ако някой се отнася добре с мен и аз ще му отговоря с добро. Но ако не е добър, аз ще се постарая да го насоча по пътя към доброто.
Конфуций казал:
– Така се отнася човек към приятелите си.
Трети ученик казал:
– Ако се отнасят добре към мен и аз ще се отнасям така към тях. Но ако не са добри към мен, аз все още ще остана добър към тях и ще ги насоча към добрия път.
Конфуций казал:
– Така обикновено хората се отнасят с най-близките си. Ако така искрено се отнасяш към хората, ти си открил истинския път, по който трябва да вървиш.

Веднъж трима ученици дошли при един известен мъдрец с молба да им помогне да намерят истината.
Той ги завел в градината си. Избрал един сух клон и започнал да отчупва най-високо разположените съцветия в лехата. След това той казал:
– Този от вас, който съумее да обясни правилно смисъла на моето действие, ще стане мой ученик.
– Ти ни показа, че хората, които си въобразяват, че знаят повече от другите, трябва да се смирят, – след като помислил, казал първият.
– Ти ни показа, че нещата красиви на външен вид, могат да се окажат незначителни сами по себе си, – отговорил втория.
– Аз разбрах, че мъртвото затворено знание, може да причини вреда, на това, което е живо, отзовал се третия.
Мъдрецът заключил накрая:
– Ще ви взема и тримата за мои ученици, защото знанието е разделено между вас. Нито един от вас не знае всичко, но това, което имате, не е пълно. Всичко това, което каза всеки от вас е вярно.

На изток живял един мъдрец. Той учел своите ученици:
– Хората могат да те оскърбят по три начина. Могат да ти кажат, че си глупав, да те нарекат роб или бездарен.
Ако това ти се случи, запомни:
Само глупак би нарекъл друг глупак. Само роб открива в другия роб. Само бездарния се оправдава, че не разбира чуждото безумие.
За това не обиждайте и не оскърбявате никого, за да не изглеждате глупави и бездарни.