Тълпа. Болни, дрипави, просяци, слепи, прокажени вървят далеч от групата на подозрително шушукащите фарисеи.

В гъмжилото изплуват уплашените лица на учениците. Шареният народ се притиска до стените на преторията. Наоколо неспокойно обикалят войници.

Христос е в двора на преторията. Гордо изправен в бяла тога пред него стои Пилат и го пита:

– Твоят народ и главните свещеници те предадоха на мен. Какво си сторил?

Христос каза:

– Моето царство не е от този свят, Ако беше царството ми от този свят, служителите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите.

– Ти цар ли си?

– Ти право казваш. Аз за това се родих и дойдох на света, за да свидетелствувам за истината ……

Много стара история.. История ли? Не това е истината за голямата любов, изпълнена с надежда, към хората обезверени и нещастни в този свят. Защо стоите? Той ви чака….. Подарете Му нещо, което нищо не ви струва – любовта си. За Него това е напълно достатъчно!

През 1950 г., в чест на едно детско парти за по-големи ученици в едно от училищата на Сапоро, били направени шест снежни фигури на животни.

Това направило голямо впечатление на минаващите от там.

Гледайки как се изработват тези фигури, жителите на града решили да направят това традиция.

Така всяка година в началото на февруари започнали да строят фигури от сняг и лед.

Първоначално празникът бил известен само на японците, но след 11-те Зимни Олимпийски игри през 1972 г. този фестивал в Сапоро придобил световна известност.

Имало едно време един мъдрец, който смятали за глух.
Един ден той беседвал с учениците си. През това време в мрежата на паяка попаднала муха и отчаяно забръмчала, опитвайки се да се освободи.
Мъдрецът обърнал вниманието на учениците си към това малко произшествие.
– Вижте, – казал им той, – колко е опасно да се забъркаш в своите представи за това как и какво трябва да бъде.
Тогава учениците разбрали, че наставникът им съвсем не е глух, щом е успял да чуе бръмченето на мухата, на което никой не обърнал внимание.
– Защо се преструвате на глух, учителю? – попитали го те.
– Бидейки глух, не е нужно да слушам вашите славословия и ласкателства, – казал учителят. – Кой ще си губи красноречието за глух? Но за това пък знам, как вие наистина се отнасяте с мен, защото вие не се стеснявате да говорите това, което мислите.

Петър правеше поредния си рейс. Пресичайки надлеза погледа му фиксира от другата страна на парапета момиче.
Беше слабо дете на тинейджърска възраст. Вятърът развяваше пуснатите му коси, а погледа му блуждаеше някъде.
Няколко човека извикаха към момичето, но повечето минаваха равнодушно край него.
Петър натисна спирачките и спря автобуса. Отиде до девойката и започна да и говори…..
Няколко обикновени думи, но изказани със загриженост, от едно голямо човешко сърце, преливащо от любов към отчаяните, успяха да убедят момичето  и то се отказа да се хвърли отгоре.
Тинейджърката изтри сълзите си, а след това се усмихна на грамадният мъж пред нея. Той я отведе далеч от парапета и около 20 минути двамата разговаряха спокойно.
По това време, автобусът пълен с ученици, каран от Петър стоеше на едно място. Децата търпеливо чакаха вътре.
По данни на Световната здравна организация, всяка година около милион човека посягат на живота си, от тях 100 хиляди са тинейджъри.
Много животи могат да бъдат спасени, ако хората бъдат по-внимателни и отзивчиви към другите, включително и с непознати.

Антон Рубинщайн бил изключително стриктен и взискателен към своите ученици. Веднъж той спрял един ученик, който свирел един от етюдите на Шопен.
– Скъпи мой, – мрачно казал Рубинщайн, – така може да свирите само на рождения ден на баба си. При мен, бъдете така любезен, да работите с пълна отдаденост, като истински музикант, а и мой ученик!
Младият човек започнал да свири отново. Антон Григориевич бил отново недоволен и го прекъснал.
– Кажете ми, баба ви жива ли е? – поинтересувал се Рубинщайн.
– Не, тя умря…..
– Често ли й свирехте на пияно? – още по-сурово го запитал Рубинщайн.
– Да, често й свирех…..
Рубинщайн тежко въздъхнал:
– Сега напълно разбирам, защо бедната жена толкова рано е напуснала този свят….