В Англия едно дете е отпаразнувало рождения си ден. То формално се явява връстник на баща си, роден във високосна година.
През тази година 11-годишният ученик Шеймъс и неговият баща Джеймс Кларк празнуват рожденият си ден заедно. По ирония на съдбата  мъжът също празнува своят 11-ти рожден ден. Той влиза в числото на онези щастливи хора, които са се родили във високосна година.
Г-н Кларк е роден на 29 февруари 1968 г. и за своите 44 години е празнувал само 11 пъти рождения си ден. Неговият син е роден на 28 февруари 2001 г. и формално се явява по-възрастен от баща си.
– Всички хора в живота ми са изненадани от този неочакван обрат на съдбата, – казва Джеймс, който работи като продавач на автомобили. – Но аз не се оплаквам. На всеки четири години, аз очаквам рождения си ден с трепет и вълнение. Когато жена ми отиде да ражда на 28 февруари, аз се страхувах, че Шеймъс ще повтори съдбата ми. Слава Богу, това не се случи, и той празнува рождения си ден като всички нормални хора.

Едим ученик попитал учителя си:
– Защо едни хора са красиви, а други грозни, едни са умни, а други глупави? Защо съществува такова противоречие?  И как се е появила разликата от самото начало, когато минало не е имало?
Учетелят предложил на ученика да се разходят в градината. След известно време той казал:
– Ето това дърво е голямо, а това малко. Аз често сядах под тези дървета и мислех защо това е така?  Но когато мислите ми се разсеяха, въпроса изчезна.  Сега зная, че това дърво е голямо, а това малко и в това няма никакъв проблем!

Веднъж един ученик се оплакал на учителя си:
– Аз съм толкова лош, толкова лош…
– Ти не си лош, но трябва да се промениш.
– Как така? Ако не съм лош, защо трябва да се променям? Какво, лош ли да стана?
– Не, – засмял се в отговор учителя, – защо лош…. Добре сега ще ти покажа.
Той дал на ученика си една флейта и го помолил да посвири на нея. Ученикът не можел да свири на този инструмент, но се опитал, като закрил няколко отвора и духнал, но флейтата издала неприятен звук.
– Видя ли, каква музика се получи при теб, – казал учителят. – Но ако тренираш няколко години, то музиката ти ще бъде съвсем друга. Какво ще се измени? Външно всичко ще изглежда по старому, ти ще свириш, твоите пръсти ще се движат по флейтата, твоя дъх ще прониква в инструмента, но музиката ще бъде съвсем друга, тя ще успокоява, ще лекува и ще въздига душата.
Така е и в живота. Ти имаш всичко, което ти е необходимо. Може да ти изглежда лошо или ужасно, защото ти още не умееш да извлечеш от своето сърце прекрасната музика на душата си.
Когато се научиш да се вслушаш, да управляваш мислите, чувствата и волята си, тогава всеки инструмент в твоите ръце ще престане да бъде лош и непослушен. И всичко, което правиш ще бъде прекрасно и добро. Тогава ще разбереш, че недостатъците, са добродетелите, които ти още не си усвоил.

Веднъж един ученик се обърнал към учителя си:

– Видях страни неща и не мога да разбера тяхната природа. Достойни мъже, покрити с рани от вражески саби и куршуми в дългите походи, увенчани със славата на последните битки, отличили се с доблест, смелост и мъдрост дори и от враговете си, стават глина в ръцете на безпомощните жени. Защо така става?

– Не всяка жена, – казал учителят, –  може да превърне мъжа в глина. Това става само при тези, които не се съпротивляват на природата си. Жените са като водата. Те са слаби и меки, не могат да се сражават с враговете, да извършват подвизи, да строят и защитават своите жилища, но без тях, както и без водата няма живот на земята. Независимо от своята нежност водата неотстъпно преодолява твърдите и яки скали. Срещайки преграда, тя я заобикаля, търпеливо пробива ново русло в най-твърдите слоеве, следвайки неотклонно своите цели.

Учителят обърса изпотеното си набръчкано чело и заключи:

– Става лошо, когато жената заприлича на капеща вода. Разрушава камъка … капка след капка. Така тя пробива не един отвор. Интересно за какво ѝ е този стар, мокър и напукан камък след това?

Последователността на Фибоначи е поредица от числа, който започва с цифрите  0 и 1, а всяко следващо число е сума от предходните две: 0, 1, 1, 2 , 3, 5, 8, 13 … Такива цифри се срещат навсякъде в природата. Това е забелязал и 13-годишният ученик Ейдън Суайр.

По време на зимните преходи в планината Катскил, Ейдън подробно разгледал как са разположени клоните на дърветата. Клоните и листата събират слънчевата светлина за фотосинтеза. Следователно природата не може да се излъже и дървото е така устроено, че максимално да използва слънчевата енергия.

След няколко експеримента, момчето направило дървеноподобна поставка със слънчеви панели, прикрепени съгласно последователността на Фибоначи. Резултатът не закъснял. Оказало се, че ефективността на такова разпределение на панелите превишава КПД на слънчевите панели, наредени един до друг.

Дървото като структура има няколко предимства: по-малко пространство, ефективно е дори, когато няма южно изложение, има висока степен на ефективност през зимата, не губи свойствата си на сянка или при неблагоприятни климатични условия. От естетична гледна точка конструкцията изглежда интересна, тъй като прилича на дърво