Един ученик попитал учитяля си:
– Учителю, защо не ни давате знанията на готово, както правят другите, а ни принуждавате да мислим, да размишляваме и да дообмисляме всичко.
Учителят, както обикновено не отговорил директно на въпроса, а попитал ученика:
– Кажи ми, ако трябва да стигнеш до място, в което никога не си бил, какво ще направиш?
– Ще се обърна към някой, който познава това място – отговорил ученика.
– Какво предпочиташ, да те отведат до това място със затворени очи и там като пристигнеш да ги отвориш или предпочиташ да те заведе знаещ човек, като ти предостави възможност да запомниш околността и те остави сама да се оправяш, като от време на време ти помага да намериш правилната посока?
– Разбира се, по-добре е да ми помогне и ориентира знаещ човек, –  казал ученика.
– Но защо ти е да знаеш и да разбираш всичко това?
– Е, как? Ако следващия път попадна там, и нямам водач няма да мога да се ориентирам и да се насоча в правилната посока. Но ако аз съм бил там, няма да имам никакви трудности и всичко ще бъде много по-лесно, отколкото на някой, който не знае и лесно може да се заблуди. Ако ме заведат до непознатото мястото със затворени очи, то мога да се усъмня, че водача ме е довел не там , където трябва, защото аз няма да видя нито указателите по пътя, нито името на мястото.
– Ти сам си отговори на въпроса, – засмял се учителя. – Да знаеш целта, не означава да се добереш до нея. Трябва да знаеш пътя към нея и са ти нужни сили, за да изминеш този път със собствените си крака. Разбери, никой няма да ни носи на гърба си.
Ето за това ви уча на проницателност и да усещате нещата, така че мен ако ме няма вече, вие сами да се оправяте във всяка ситуация. Искам сами да научите да намирате източника на знанието. Нима мислите, че цял живот ще ви водя за ръка? Именно така задавайки ви въпроси, ви уча твърдо да стоите на краката си и ви подготвям за самостоятелен живот.
Да знаеш нещо и да го разбираш са две различни неща. Можеш да научиш всичко написано по даден въпрос, но по-добър за разрешаването му няма да станеш. Можеш да знаеш крайната цел, но ако не знаеш как да достигнеш до нея, няма да я достигнеш. Знанието, което си усвоил трябва да го живееш ден след ден, а пътя, по които вървиш към целта е нужно да го извървиш крачка по крачка. Заученото знание, за което не сте положили труд, нито сте го опитали на практика, не струва нищо и никой няма да го оцени. Колкото повече сила изразходваш за нещо толкова повече го цениш. Чуждото, неизживяно знание е като фалшива монета, тя прилича на истинската, но с нея не можеш да купиш нищо.

Веднъж един млад монах вървял по брега на морето с учитела си и му задавал различни въпроси. Но в действителност той искал да узнае, какво мисли стареца за силата на неговата вяра и дали го смята за най-добрия си ученик? В края на крайщата, светия старец взел само него на този дълъг поход. И те всеки ден, не знаейки почивка, вървели по пътя.
– Учителю искам да пия, жаден съм, – казал ученикът.
Старецът спрял, помолил се и казал:
– Пий от морето.
Ученикът послушно загребал вода от морето и едва не извикал от радост. Вкусът на морската вода не бил солен или горчив, а сладък, като от извор. Той се втурнал към морето да напълни съда си с вода, за да има за из път, ако ожаднее.
– Какво правиш? – учудил се старецът. – Или ти се съмняваш, че Бог не е само тук, а и на всякъде?
Ученикът отново отпил от своя съд и веднага изплюл водата, тя вече не ставала за пиене.
– Виждаш ли, братко, че дълбочината на твоята вяра може да се измери само с една глътка вода, – казал стареца, като по този начин отговорил на всичките му въпроси.

В Англия едно дете е отпаразнувало рождения си ден. То формално се явява връстник на баща си, роден във високосна година.
През тази година 11-годишният ученик Шеймъс и неговият баща Джеймс Кларк празнуват рожденият си ден заедно. По ирония на съдбата  мъжът също празнува своят 11-ти рожден ден. Той влиза в числото на онези щастливи хора, които са се родили във високосна година.
Г-н Кларк е роден на 29 февруари 1968 г. и за своите 44 години е празнувал само 11 пъти рождения си ден. Неговият син е роден на 28 февруари 2001 г. и формално се явява по-възрастен от баща си.
– Всички хора в живота ми са изненадани от този неочакван обрат на съдбата, – казва Джеймс, който работи като продавач на автомобили. – Но аз не се оплаквам. На всеки четири години, аз очаквам рождения си ден с трепет и вълнение. Когато жена ми отиде да ражда на 28 февруари, аз се страхувах, че Шеймъс ще повтори съдбата ми. Слава Богу, това не се случи, и той празнува рождения си ден като всички нормални хора.

Едим ученик попитал учителя си:
– Защо едни хора са красиви, а други грозни, едни са умни, а други глупави? Защо съществува такова противоречие?  И как се е появила разликата от самото начало, когато минало не е имало?
Учетелят предложил на ученика да се разходят в градината. След известно време той казал:
– Ето това дърво е голямо, а това малко. Аз често сядах под тези дървета и мислех защо това е така?  Но когато мислите ми се разсеяха, въпроса изчезна.  Сега зная, че това дърво е голямо, а това малко и в това няма никакъв проблем!

Веднъж един ученик се оплакал на учителя си:
– Аз съм толкова лош, толкова лош…
– Ти не си лош, но трябва да се промениш.
– Как така? Ако не съм лош, защо трябва да се променям? Какво, лош ли да стана?
– Не, – засмял се в отговор учителя, – защо лош…. Добре сега ще ти покажа.
Той дал на ученика си една флейта и го помолил да посвири на нея. Ученикът не можел да свири на този инструмент, но се опитал, като закрил няколко отвора и духнал, но флейтата издала неприятен звук.
– Видя ли, каква музика се получи при теб, – казал учителят. – Но ако тренираш няколко години, то музиката ти ще бъде съвсем друга. Какво ще се измени? Външно всичко ще изглежда по старому, ти ще свириш, твоите пръсти ще се движат по флейтата, твоя дъх ще прониква в инструмента, но музиката ще бъде съвсем друга, тя ще успокоява, ще лекува и ще въздига душата.
Така е и в живота. Ти имаш всичко, което ти е необходимо. Може да ти изглежда лошо или ужасно, защото ти още не умееш да извлечеш от своето сърце прекрасната музика на душата си.
Когато се научиш да се вслушаш, да управляваш мислите, чувствата и волята си, тогава всеки инструмент в твоите ръце ще престане да бъде лош и непослушен. И всичко, което правиш ще бъде прекрасно и добро. Тогава ще разбереш, че недостатъците, са добродетелите, които ти още не си усвоил.