В житието на Макарий Египетски се разказва как веднъж вървял със един от учениците си. Пътят минавал през гора. Ученикът изпреварил учителя си и изведнъж срещнал езически жрец.
– Отмести се, служителю на дявола! – извикал младежът.
Жрецът се разсърдил и с тоягата си ударил оскърбилия го. Младежът паднал. Малко по-нататък жрецът срещнал Макарий. Божият служител, неочаквайки поздрав казал:
– Бог да ви помага, скъпи братко! Нека Бог ти даде добър път!
Жрецът бил изненадан и поразен от поздрава. Той знаел, че Макарий е християнин.
– Аз съм езичник, – казал той, – защо ме наричаш брат? Освен това, преди малко ударих с тоягата си един от учениците ти. Сега ще ми пожелаеш ли добър път?
– Сега много повече ти желая добър път, защото ти вървиш по лош път, по пътя на злобата и отмъщението. А теa наричам брат, защото ние всички имаме един Творец – Господ и ние всички помежду сме братя.
Хората, които не познават Господа, често говорят и действат грубо, въздават зло за зло и хула за хула.
Те са различни, но много по-силна е силата на любовта, добротата, кротостта, смирението, търпението и грижата за ближните. Ние трябва да им покажем тази сила и Спасителят изпълни сърцата им с мир.

Един ученик попитал учителя си:
– Сега съм началник на отдела по продажбите. Искам да знам какво да направя, че моите продавачи да работят добре.
– Добре? –  попитал учителя.
– Имам в предвид  да бъдат успешни. Понякога се занимавам с един или друг от тях, но другите продължават да работят лошо.
Учителят накарал ученика си да разкъса меката възглавница, която лежала на дивана и да му донесе едно перо. Ученикът бързо се справил със задачата.
– Погледни, – казал учителя, слагайки перцето на дланта си, а след това духнал силно срещу него.
Перцето подскочило и се устремило напред.
– Създавай вятър, – казал учителя.
Важното е да се създаде благоприятна среда,а не да се набляга на всеки малък детайл от работата.

Веднъж един ученик попитал учителя си:
– Защо тези, които са най-близко до Бога, верни са му и Той знае, че Го обичат, понякога изпитват мъка и усещане, че са изоставени?
– Помниш ли как твоя баща те учеше да ходиш? Беше протегнал своите любящи ръце към теб, за да не паднеш и ти тръгна усещайки подкрепата на силните бащини ръце. Но когато ти дойде близо до него, баща ти веднага отдръпна и свали ръцете си и това става няколко пъти. Това е единствения начин детето да се научи да ходи.

Вървели един равин и ученикът му. Ученикът обърнал поглед към разрушения
храм и извикал:
– Горко ни! Мястото, на което Израел получаваше опрощение за греховете си
е в руини.
Равинът казал:
– Синко, недей да скърбиш. Останало ни е все пак нещо, също толкова
опрощаващо – практиката на милосърдието.

Един ученик се обърнал към учителя си:
– Моят партньор се занимава във фирмата със реклама, но ми се струва, че не всичко прави както трябва. Бих искал да се посъветвам с теб.
Учителят кимнал и ученикът продължил:
– Неговите реклами скриват истината от клиента. Освен това, те изглеждат така все едно не всичко е казано. Той твърди, че е важно хората да дойдат при нас, а после всичко зависи от продавачите ни. Аз отдавна се занимавам с подготовката на нови продавачи, но те често ми се оплакват, че се чувстват като лъжци. При вписване на крайната сметка, клиента винаги има нещо против. Как да обясня на партньора си, че не е прав?
– Постарайсе да му втълпиш една единствена мисъл, –  казал учителят. –  Важно е не само клиента да дойде при вас, но и да си тръгне доволен. Тогава той ще дойде пак. Хората, които са измамени, не искат да бъдат заблудени отново….