Много закони и формули знаем от училище, но замисляли ли сме се какво практическо приложение има всяко от тези знания?
Нека проследим разговорът между един учител и неговия ученик.
Учителят попита:
– Каква е зависимостта на нивото на водата в различните, но скачени съдове?
– Водата в съдовете винаги има еднакво ниво, – отговори бързо ученикът.
– А как може да се използва това? – изстреля следващия си въпрос учителят.
Момчето замълча. В очите му се четеше напрегнатост и дълбока мисъл. След пет минути вдигна глава и каза:
– Може да се построи и напълни с вода една висока кула. Ако по-ниската постройка е снабдена с водно захранване и е свързана с кулата, тогава ще имаме вода горе на покрива. Така тя ще бъде изтласкана нагоре от натиска на високата кула и няма да са нужни големи усилия за изпомпването ѝ на височина.
Можеш много да знаеш, но ако не знаеш как да го приложиш на практика, все едно нищо не знаеш.

В житието на Макарий Египетски се разказва как веднъж вървял със един от учениците си. Пътят минавал през гора. Ученикът изпреварил учителя си и изведнъж срещнал езически жрец.
– Отмести се, служителю на дявола! – извикал младежът.
Жрецът се разсърдил и с тоягата си ударил оскърбилия го. Младежът паднал. Малко по-нататък жрецът срещнал Макарий. Божият служител, неочаквайки поздрав казал:
– Бог да ви помага, скъпи братко! Нека Бог ти даде добър път!
Жрецът бил изненадан и поразен от поздрава. Той знаел, че Макарий е християнин.
– Аз съм езичник, – казал той, – защо ме наричаш брат? Освен това, преди малко ударих с тоягата си един от учениците ти. Сега ще ми пожелаеш ли добър път?
– Сега много повече ти желая добър път, защото ти вървиш по лош път, по пътя на злобата и отмъщението. А теa наричам брат, защото ние всички имаме един Творец – Господ и ние всички помежду сме братя.
Хората, които не познават Господа, често говорят и действат грубо, въздават зло за зло и хула за хула.
Те са различни, но много по-силна е силата на любовта, добротата, кротостта, смирението, търпението и грижата за ближните. Ние трябва да им покажем тази сила и Спасителят изпълни сърцата им с мир.

Един ученик попитал учителя си:
– Сега съм началник на отдела по продажбите. Искам да знам какво да направя, че моите продавачи да работят добре.
– Добре? –  попитал учителя.
– Имам в предвид  да бъдат успешни. Понякога се занимавам с един или друг от тях, но другите продължават да работят лошо.
Учителят накарал ученика си да разкъса меката възглавница, която лежала на дивана и да му донесе едно перо. Ученикът бързо се справил със задачата.
– Погледни, – казал учителя, слагайки перцето на дланта си, а след това духнал силно срещу него.
Перцето подскочило и се устремило напред.
– Създавай вятър, – казал учителя.
Важното е да се създаде благоприятна среда,а не да се набляга на всеки малък детайл от работата.

Веднъж един ученик попитал учителя си:
– Защо тези, които са най-близко до Бога, верни са му и Той знае, че Го обичат, понякога изпитват мъка и усещане, че са изоставени?
– Помниш ли как твоя баща те учеше да ходиш? Беше протегнал своите любящи ръце към теб, за да не паднеш и ти тръгна усещайки подкрепата на силните бащини ръце. Но когато ти дойде близо до него, баща ти веднага отдръпна и свали ръцете си и това става няколко пъти. Това е единствения начин детето да се научи да ходи.

Вървели един равин и ученикът му. Ученикът обърнал поглед към разрушения
храм и извикал:
– Горко ни! Мястото, на което Израел получаваше опрощение за греховете си
е в руини.
Равинът казал:
– Синко, недей да скърбиш. Останало ни е все пак нещо, също толкова
опрощаващо – практиката на милосърдието.