– Учителю, – казал един скоро постъпил ученик, – кога хората ще станат щастливи?

– Само тогава, когато се научат да използват пороците си в полза на другите, – казал побелелият мъж.

– Но как може да се постигне това? – недоумявал ученикът.

– Те трябва да трупат богатството не за да се обогатяват, а да го дадат на другите, които нямат. Трябва да добиват власт не заради самата нея, а за да помагат на хората. Нека се предават на сладострастията си, но не за удоволствие, а да създадат потомство и да се грижат за него, – казал мъдрецът.

Един ученик попитал своя наставник:
– Учителю, какво би казал, ако узнаеш за моето падение?
– Ставай!
– Ако това се случи пак?
– Стани!
– И колко ще продължи това? До кога ще падам и ще ставам?
– Ще падаш и ще ставаш, докато си жив! Този, който падне и не стане, е мъртъв.

Много закони и формули знаем от училище, но замисляли ли сме се какво практическо приложение има всяко от тези знания?
Нека проследим разговорът между един учител и неговия ученик.
Учителят попита:
– Каква е зависимостта на нивото на водата в различните, но скачени съдове?
– Водата в съдовете винаги има еднакво ниво, – отговори бързо ученикът.
– А как може да се използва това? – изстреля следващия си въпрос учителят.
Момчето замълча. В очите му се четеше напрегнатост и дълбока мисъл. След пет минути вдигна глава и каза:
– Може да се построи и напълни с вода една висока кула. Ако по-ниската постройка е снабдена с водно захранване и е свързана с кулата, тогава ще имаме вода горе на покрива. Така тя ще бъде изтласкана нагоре от натиска на високата кула и няма да са нужни големи усилия за изпомпването ѝ на височина.
Можеш много да знаеш, но ако не знаеш как да го приложиш на практика, все едно нищо не знаеш.

В житието на Макарий Египетски се разказва как веднъж вървял със един от учениците си. Пътят минавал през гора. Ученикът изпреварил учителя си и изведнъж срещнал езически жрец.
– Отмести се, служителю на дявола! – извикал младежът.
Жрецът се разсърдил и с тоягата си ударил оскърбилия го. Младежът паднал. Малко по-нататък жрецът срещнал Макарий. Божият служител, неочаквайки поздрав казал:
– Бог да ви помага, скъпи братко! Нека Бог ти даде добър път!
Жрецът бил изненадан и поразен от поздрава. Той знаел, че Макарий е християнин.
– Аз съм езичник, – казал той, – защо ме наричаш брат? Освен това, преди малко ударих с тоягата си един от учениците ти. Сега ще ми пожелаеш ли добър път?
– Сега много повече ти желая добър път, защото ти вървиш по лош път, по пътя на злобата и отмъщението. А теa наричам брат, защото ние всички имаме един Творец – Господ и ние всички помежду сме братя.
Хората, които не познават Господа, често говорят и действат грубо, въздават зло за зло и хула за хула.
Те са различни, но много по-силна е силата на любовта, добротата, кротостта, смирението, търпението и грижата за ближните. Ние трябва да им покажем тази сила и Спасителят изпълни сърцата им с мир.

Един ученик попитал учителя си:
– Сега съм началник на отдела по продажбите. Искам да знам какво да направя, че моите продавачи да работят добре.
– Добре? –  попитал учителя.
– Имам в предвид  да бъдат успешни. Понякога се занимавам с един или друг от тях, но другите продължават да работят лошо.
Учителят накарал ученика си да разкъса меката възглавница, която лежала на дивана и да му донесе едно перо. Ученикът бързо се справил със задачата.
– Погледни, – казал учителя, слагайки перцето на дланта си, а след това духнал силно срещу него.
Перцето подскочило и се устремило напред.
– Създавай вятър, – казал учителя.
Важното е да се създаде благоприятна среда,а не да се набляга на всеки малък детайл от работата.