Един мъдрец и неговия ученик седели край вратата на своя град. Дошъл един пътник и ги попитал:

– Какви хора живеят в този град?

– А какви живеят там, от където идваш? – попитал мъдрецът.

– Мерзавци и крадци, злобни и развратени.

– И тук са такива, – казал мъдрецът.

След известно време дошъл друг пътник и той също попитал за хората в града.

– А какви са хората от там, където ти идваш?

– Прекрасни хора са, добри и отзивчиви, – отговорил пътникът.

– И тук ще намериш такива, – казал му мъдрецът.

– Защо каза на единият, че тук живеят негодяи, а на другия добри хора? – попитал ученика.

– Тук има добри и лоши хора, – казал мъдрецът. – Всеки намира това, което умее да търси.

– Защо…..защо…..защо? – изненадана попитал ученикът, когато разбрал, че учителят искал да го отпрати, въпреки че първоначално го взел за ученик.

– Ти нямаш нужда от учител, – казал учителят. – Мога да ти покажа пътя, но ти трябва сам да го преминеш.

Мога да ти покажа къде има вода, но ти сам можеш да се напиеш от нея. Защо да си губиш времето при мен?

Ти знаеш пътя. Тръгвай! Водата е пред теб. Пий!

Един ученик пътувал и се учел по света цели 20 години. Накрая се върнал при своя учител. При срещата си с него той му казал:
– Минаха 20 години, а вие изглеждате все така бодър и силен. Тялото ви външно изобщо не се е променило.
– Наистина се чувствам добре, – казал учителят. – Аз проповядвах, обяснявах и учех другите. Бях постоянно зает и се чувствах, през всичкото това време, много щастлив.
– Странно, били сте непрекъснато заангажиран, но изобщо не сте остарели. Как го направихте? – полюбипствувал ученикът.
– Нямах време да остарея, – засмял се учителят.

– Учителю, – казал един скоро постъпил ученик, – кога хората ще станат щастливи?

– Само тогава, когато се научат да използват пороците си в полза на другите, – казал побелелият мъж.

– Но как може да се постигне това? – недоумявал ученикът.

– Те трябва да трупат богатството не за да се обогатяват, а да го дадат на другите, които нямат. Трябва да добиват власт не заради самата нея, а за да помагат на хората. Нека се предават на сладострастията си, но не за удоволствие, а да създадат потомство и да се грижат за него, – казал мъдрецът.

Един ученик попитал своя наставник:
– Учителю, какво би казал, ако узнаеш за моето падение?
– Ставай!
– Ако това се случи пак?
– Стани!
– И колко ще продължи това? До кога ще падам и ще ставам?
– Ще падаш и ще ставаш, докато си жив! Този, който падне и не стане, е мъртъв.