Живял някога един еврейски учител Нафтали. При него често идвали за съвет.

Веднъж на вратата му почукал един човек на средна възраст, респектиращ на вид.

– Учителю, – казал той, – вие знаете Тора като никой друг. Вземете ме за свой ученик, искам да изуча Светото писмо.

– Махай се! – сърдито му извикал Нафтали. – Не уча на Писанието такива като теб. – и затръшнал вратата пред него.

Жена му останала изненадана:

– Защо му отказа? Ти обучаваш толкова много, а той изглеждаше порядъчен човек.

– Той не се нуждае от Тора, – отговорил Нафтали. – Ако го науча на Свещеното Писание, той ще се скрие зад него, като мишка в дупка и ще използва знанията си, за да изяви своето превъзходство над другите Той не е готов.

След известно време на вратата му отново се почукало. Това бил млад човек с благородна външност.

– Извинете за безпокойството, тук ли живее учителят Нафтали? – казал той. – Търся знание, светът е така несправедлив и аз искам да го променя. Вземете ме за свой ученик.

– Сбъркали сте вратата, – отговорил равинът. – Тук такъв не живее. Съжалявам.

Жена му го попитала:

– Какво не ти хареса в този? Той иска да направи най-доброто.

– Тези, които се опитват да изменят света, не го познават добре и само ще му навредят, – отговорил равина. – Не разбират какво правят. Разрушават, но не могат да създават. Той не е готов.

След няколко дни отново някой почукал н вратата. Това не бил млад човек и нямал интелигентен вид. Когато видял равина, той се примолил:

– Рави, бихте ли ми помогнали в моята беда? Вижте, аз съм глупав и нищо не разбирам. Има ли лекарство за такава болест?

Зарадвал се равинът, прегърнал новодошлия и го въвел в дома си:

– Влез, – казал му той. – Ти си готов, тебе ще те уча.

Кучетата са безрасъдни, както и хората. Това се получава при силна умора. Тогава стават невнимателни. Ако животните загубят самообладание, те стават безразсъдни и взимат импулсивни решения.

Човек често проявява самообладание по време на опасност. При преумора границата на самообладанието се понижава, а това води до рискуване и опасни ситуации.

Например, уморен ученик след училище може да премине пътя на непозволено място поради невнимние.   Уморен работник или човек затормозен от проблеми в офиса може да включи чайник без вода.

В научната работа на Холи Милер е показано, че има пряка зависимост между преумората и необмисленото поведение. Пониженото ниво за самосъхранение и самообладание на фона на умората кара хората и животните да рискуват своето здраве, а понякога и живота си.

Един мъдрец и неговия ученик седели край вратата на своя град. Дошъл един пътник и ги попитал:

– Какви хора живеят в този град?

– А какви живеят там, от където идваш? – попитал мъдрецът.

– Мерзавци и крадци, злобни и развратени.

– И тук са такива, – казал мъдрецът.

След известно време дошъл друг пътник и той също попитал за хората в града.

– А какви са хората от там, където ти идваш?

– Прекрасни хора са, добри и отзивчиви, – отговорил пътникът.

– И тук ще намериш такива, – казал му мъдрецът.

– Защо каза на единият, че тук живеят негодяи, а на другия добри хора? – попитал ученика.

– Тук има добри и лоши хора, – казал мъдрецът. – Всеки намира това, което умее да търси.

– Защо…..защо…..защо? – изненадана попитал ученикът, когато разбрал, че учителят искал да го отпрати, въпреки че първоначално го взел за ученик.

– Ти нямаш нужда от учител, – казал учителят. – Мога да ти покажа пътя, но ти трябва сам да го преминеш.

Мога да ти покажа къде има вода, но ти сам можеш да се напиеш от нея. Защо да си губиш времето при мен?

Ти знаеш пътя. Тръгвай! Водата е пред теб. Пий!

Един ученик пътувал и се учел по света цели 20 години. Накрая се върнал при своя учител. При срещата си с него той му казал:
– Минаха 20 години, а вие изглеждате все така бодър и силен. Тялото ви външно изобщо не се е променило.
– Наистина се чувствам добре, – казал учителят. – Аз проповядвах, обяснявах и учех другите. Бях постоянно зает и се чувствах, през всичкото това време, много щастлив.
– Странно, били сте непрекъснато заангажиран, но изобщо не сте остарели. Как го направихте? – полюбипствувал ученикът.
– Нямах време да остарея, – засмял се учителят.