Необичайните експерименти са доста популярни в наши дни. Методът за зареждане на мобилен телефон с мълния може да се нарече просто уникален. Финландска мултинационална компания Nokia и Университета на Саутхемптън твърдят, че използват изкуствено създадени мълния за зареждане на мобилен телефон Nokia Lumia 925.
В случая се използва променлив ток от трансформатора, 200 000 волтова мълния била „изпращана“ през промеждутък от 30 см, благодарение на което са получени светлина и топлина, подобни на тези при удар на мълния.
Това откритие доказва, че устройство може да се зарежда с ток, който преминава през въздуха, а това е огромна стъпка към разбирането на природните сили, като мълния, както и използването на енергията.
При това у телефоните не са се наблюдавали никакви повреждания. Зареждането на устройство с ток от въздуха предлага невероятна перспектива за бъдещето.
Получената в лабораторията мълния има много малко общо с атмосферно явление, което ние наричаме мълния.
Потенциалните ползи от този експеримент са, че той подтиква разработчиците да изградят нови методи за зарядни устройства.

В Китай малки търговски стоки на територията на страната ще се разнасят с роботизирани безпилотни самолети. Устройството бързо и точно ще доставя пратката и в такива райони, където това е затруднено.
Подробна характеристика за робота все още няма, но се знае, че устройството ще се придвижва по зададен маршрут и ще използва GPS. При непредвидени обстоятелства роботът може да бъде превключен на ръчно управление. Той може да се издига на височина 100 метра и да пренася товар тежащ около 3 килограма.
Широкото разпространение на безпилотни самолети ще позволи на китайците да осигурят надеждна система за доставка в райони на страната, където не могат да се транспортират товари по пътищата. Освен това се икономисва гориво, тъй като безпилотните летателни апарати работят на батерии и не консумират скъп бензин.
Трябва да отбележим, че в САЩ доставка на поща с робот за сега не е разрешено, но в близките години с това ще се заемат повече от 30 хиляди робота. Навярно в много страни тези безпилотни апарати ще заемат мястото си в съвременните пощи.

Ръкавица превеждаща езика на жестовете е изобретена от Раян Петерсон, 18-годишен английски ученик.

Веднъж той видял как сляпа жена се опитвала да си поръча храна в едно от заведенията за бързо хранене.

Благородният юноша бил осенен от идеята за направа на устройство, което може да превежда достъпни макар и не всички жестове в обикновен текст. Скоро изобретателният младеж въплътил идеята в живота.

Устройството на Петерсон разпознава движенията на ръцете и предава съответната информация, използвайки безжичен интерфейс, на малък монитор.

Човек „говори“ с ръце, а на екрана се появява съответстващ текст.

Тази забавна история е станала в окръг Хериск Каунти, щат Тексас. За родителите на две деца, живеещи в тих квартал, това изобщо не е било смешно.

Една вечер те чули странни звуци от предавателя на радиогледачката. Устройството е било инсталирано до кревата на двегодишната им дъщеря. Чували се ругатни и то от мъжки глас.

Преди две години бащата Марк Гилбърт купил интернет камера за наблюдение на двегодишната си дъщеря. Това е много полезно устройство. По всяко време може да се види как детето спи или се събужда.

Когато родителите чули гласа, си помислили, че непознат чрез взлом е влязъл в дома им. Те отишли в стаята и чули как някой крещял на дъщеря им Алисън, наричайки я по име я карал да се събуди. Когато отворили вратата видели, е гласа идва от радиогледачката.

Изведнъж камерата се включила към тях и хакерът започнал да ругае родителите и да ги наричали „глупави идиоти“. Бащата бързо изключил устройството от контакта.

Както се оказало по-късно, хакерът е получил достъп до камерата чрез интернет и е прочел името на момичето на стената.

Детето се е родило с дефект в слуха и носи кохлеарен имплант. За щастие, той се изключва по време на сън, така че момиченцето не е чуло тези лоши неща, които са казани от неизвестния нарушител.

Хора, които трябва да пътуват сутрин с градския транспорт до работата си, знаят колко силно на човек му се иска да заспи. За възглавница може да послужи каква да е опора за главата, в това число и обикновения прозорец.
За такива случаи е измислено устройство, което не дава на пътниците да пропуснат спирката, на която трябва да слезнат.
То се закрепва за прозорците на обществения транспорт и остава незабелязано за пътниците.
Работата се състои в това, че устройството предава леки високочестотни вибрации, които не се улавят от ухото. Но човек ги усеща, ако приклони глава към прозореца, за да си подремне. Звукът се предава чрез костите, а не чрез ухото. Хора, които заспят в автобуса, ще го чуят, даже и в съня си, ако слухът им е притъпен.
За съжаление такива вибрации могат да почувстват само тези, които стоят близо до прозорец. Съседите им не могат да се възползват от това приспособление и единствено трябва да разчитат на слуха си.