Съвременният свят е пълен с наложени стереотипи. Стереотипа на женската красота се излива в бельо в светската мода на нашите глави, пример за тиражиране на вманиачена реклама. Но когато става въпрос за по-сериозни неща, като например психологията на тероризма, е необходимо да се вдигне тревога.
Тероризма във филмите, като мода за екшън-трилъра с мощно зло срещу, която се борят благородни герои, дойде само преди 20-30 години.
При всеки трилър се дава по-малко внимание на личността на терористта, отколкото на битките и схватките.
Понякога сценаристите сформират портрета на престъпника, но главно наблягат на мотивите му. Много често във филма се показва, че основният мотив за убийството са пари или отмъщение за причинените вреди.
Логичният ум, присъщ на рационалния манталитета на западния човек, опитва да намери мотив, причина, поради която нормален спокоен гражданин изведнъж решава да стреля по невинни хора. И не намери. Защото тя не е там.
Желанието да се възпроизведе взрив или изстрел от пистолет може да се роди само в главата на човек, който е загубил морална и етична връзка с обществото.
Това състояние е състояние на морално-нравствена деградация. Ако проследите такъв човек преди самото му деяние, ще забележите, че той е затворен, необщителен, изпитваш депресия, нежелаещ  да живее.
Но това не означава, че човек не може да излезе сам от това положение. Някои опитват да премахнат депресията с по-тежка музика, алкохол, цигари, други търсат смисъл в живота си и се облягат на нови идеи. Много от тях се обръщат за помощ към лекари, психиатри, фармацевти, но това не винаги им помага напълно.
Изходът от такава ситуация е реализиране в област, която ги удовлетворява, носи им радост и успех.

Множество легенди и поверия за подкови идват от реалния живот. В раните векове на нашата ера, желязото е току-що открито в Европа. То било много скъпо и всеки железен предмет имал висока цена.
В селските дворове желязото било много рядко срещано. Ако някое семейство е намерило на пътя желязна подкова, то това се считало за голям успех. От нея можело да се направи, например, нож и няколко гвоздея.
В различните европейски страни съществуват различни легенди за подковата, като символ на благоденствие, късмет и щастие. Ето и една от тях: За преподобния Дъстън и дявола. Това е англо-саксонска приказка.
При бъдещият архиепископ на Кентърбъри Дъстън дошъл дявола и го помолил да подкове копитата му. Трябва да отбележим, че преподобния бил ковач по съвместителство.
Дъстън подковал дявола толкова здраво, че той от болка се завъртял на едно място и помолил за пощада. Цената, с която дяволът платил свободата си била клетва, че никога няма да влезе в дом над вратата, на който е окачена подкова.

Някои смятат, че свободата, която желаят ще дойде наготово отвън. Убедени са, че ако можеха да плащат по-малки данъци, имат само един съсед, който да не ги безпокои или ги управлява човек, на когото биха се доверили, света ще се промени и те ще бъдат щастливи. Но те жестоко се заблуждават.
Истинското освобождение винаги идва от вътре. Външната промяна е второстепенна, защото е лишена от главното.
Човек мечтае за това, което не притежава, гневи се, когато го победят и се въвличат в спорове, които понякога опират до ножа.
Все повече се убеждавам, че няма щастие без вътрешна свобода. Без вътрешно освобождение, външното се свежда до думи, които водят до измамни надежди и огромно желание да притежаваме….., което никога няма да бъде задоволено.
И така преследвайки щастието със същия успех, с който можем да уловим вятъра, присъстваме бавно в живота си, докато той свърши и накрая се оказва, че се е превърнал в шепа пепел.

Животъ ни стана такъв, че много хора над 50-годишна възраст се оказаха без работа. Голяма част от тях са обезкуражени и се страхуват да поемат в нова посока.
При много хора големият успех идва по-късно в живота им.
Анна Мари Робъртсън Моузес е една от най-известните жени в американското изобразително изкуство. Тя не е хващала четка преди да стане на 76 години!
Занимавала се е с бродерия, но когато развила болезнен артрит, вече не можела да държи иглата. Тогава решила да пробва с четката.
Нарисувала първата си картина на 76-годишна възраст.
Живяла още 25 години и нарисувала много картини. Първоначално платната й се продавали за 3 долара, но по-късно започнали да се продават за 10 000 долара.
Никога не е късно да започнеш нещо ново. От къде знаеш, това може да е твоя шанс?

Във Формула 1 жените могат да участват наравно с мъжете в състезанието.
Въпреки това, в цялата история на това съревнование са участвали само пет жени, от които само две са могли да преминат квалификациите и да завършат състезанието.
През 1975 г. италианката Лела Ломбарди успяла да набере точки при една от гонките.
Никоя друга жена не е могла да повтори този успех