Все повече млади и предприемчиви хора се захващат със свой бизнес. Хубавото в случая е, че над главата им никой не стой и най-важното целия капитал се контролира лично от тях. Когато се говори за бизнес рядко се споменава, че за да успее такова начинание се изисква пълно посвещение, както и във всяка друга работа съпроводена от успех.
Ето и малко от хитринките, които са използвали бизнесмени, за да успяват във фирмите и компаниите си.
Приятния мирис в повечето магазини е изкуствено създаден чрез ароматизатори освежаващи въздуха. Това  е също начин да се привличат купувачите да пазаруват. Особено ефективно този метод действа на гладни посетители.
В заведенията за бързо хранене често се включва бърза музика. Под ритъма на такава музика посетителите по-бързо консумират храната си и по-бързо освобождават местата на следващите.
През 20 век руският бизнесмен Николай Шустов решил да рекламира новия си коняк в заведенията. За целта наел млади мъже, които ходели по ресторанти, кръчми и заведения и си поръчвали „Шустовский коняк“. Естествено те не го получавали. Тогава устройвали скандал и вдигали врява, изразявайки своето недоволство. В резултат на това, всички научили за новия коняк и започнали да си го поръчват от креативни предприемачи.

Защото в много молитви, без да подозирате, искате далеч повече, отколкото ви се струва. Това става обикновено ако не сте помислили предварително.

Добре, помолили сте се. Помислихте ли за какво точно се молите? Една молитва ли е това? Не, това са две молитви — едната, произнесена гласно, а другата — непроизнесена. Но и двете стигнаха до ушите на този, който ги чува и изречени, и неизречени. Какви са тези изречени и неизречени молитви? Нали изразявате едно желание в молитвите си.

Помислете върху това. Когато молите за успеха на своите дела и постъпки, бъдете внимателни, защото без да искате, може да навлечете беда на съседа си. Не вярвате ли? Ако се молите за дъжд, който е нужен за вашите ниви, вие същевремено се молите беда да сполети съседа ви, чиито ниви не се нуждаят от влага и дъждът може само да ги повреди.

Когато сте във война или участвате в конфликт, вие се молите за победа и утвърждаване на вашата истина, но помисли ли сте какво носи на другите, които са срещу вас? Смърт, вдовици и сирачета, разрушени домове, депресия, мъка ……

За това, когато се молите внимавайте какво точно искате. Все пак не живеете сами на тази земя.

Съвременният свят е пълен с наложени стереотипи. Стереотипа на женската красота се излива в бельо в светската мода на нашите глави, пример за тиражиране на вманиачена реклама. Но когато става въпрос за по-сериозни неща, като например психологията на тероризма, е необходимо да се вдигне тревога.
Тероризма във филмите, като мода за екшън-трилъра с мощно зло срещу, която се борят благородни герои, дойде само преди 20-30 години.
При всеки трилър се дава по-малко внимание на личността на терористта, отколкото на битките и схватките.
Понякога сценаристите сформират портрета на престъпника, но главно наблягат на мотивите му. Много често във филма се показва, че основният мотив за убийството са пари или отмъщение за причинените вреди.
Логичният ум, присъщ на рационалния манталитета на западния човек, опитва да намери мотив, причина, поради която нормален спокоен гражданин изведнъж решава да стреля по невинни хора. И не намери. Защото тя не е там.
Желанието да се възпроизведе взрив или изстрел от пистолет може да се роди само в главата на човек, който е загубил морална и етична връзка с обществото.
Това състояние е състояние на морално-нравствена деградация. Ако проследите такъв човек преди самото му деяние, ще забележите, че той е затворен, необщителен, изпитваш депресия, нежелаещ  да живее.
Но това не означава, че човек не може да излезе сам от това положение. Някои опитват да премахнат депресията с по-тежка музика, алкохол, цигари, други търсат смисъл в живота си и се облягат на нови идеи. Много от тях се обръщат за помощ към лекари, психиатри, фармацевти, но това не винаги им помага напълно.
Изходът от такава ситуация е реализиране в област, която ги удовлетворява, носи им радост и успех.

Множество легенди и поверия за подкови идват от реалния живот. В раните векове на нашата ера, желязото е току-що открито в Европа. То било много скъпо и всеки железен предмет имал висока цена.
В селските дворове желязото било много рядко срещано. Ако някое семейство е намерило на пътя желязна подкова, то това се считало за голям успех. От нея можело да се направи, например, нож и няколко гвоздея.
В различните европейски страни съществуват различни легенди за подковата, като символ на благоденствие, късмет и щастие. Ето и една от тях: За преподобния Дъстън и дявола. Това е англо-саксонска приказка.
При бъдещият архиепископ на Кентърбъри Дъстън дошъл дявола и го помолил да подкове копитата му. Трябва да отбележим, че преподобния бил ковач по съвместителство.
Дъстън подковал дявола толкова здраво, че той от болка се завъртял на едно място и помолил за пощада. Цената, с която дяволът платил свободата си била клетва, че никога няма да влезе в дом над вратата, на който е окачена подкова.

Някои смятат, че свободата, която желаят ще дойде наготово отвън. Убедени са, че ако можеха да плащат по-малки данъци, имат само един съсед, който да не ги безпокои или ги управлява човек, на когото биха се доверили, света ще се промени и те ще бъдат щастливи. Но те жестоко се заблуждават.
Истинското освобождение винаги идва от вътре. Външната промяна е второстепенна, защото е лишена от главното.
Човек мечтае за това, което не притежава, гневи се, когато го победят и се въвличат в спорове, които понякога опират до ножа.
Все повече се убеждавам, че няма щастие без вътрешна свобода. Без вътрешно освобождение, външното се свежда до думи, които водят до измамни надежди и огромно желание да притежаваме….., което никога няма да бъде задоволено.
И така преследвайки щастието със същия успех, с който можем да уловим вятъра, присъстваме бавно в живота си, докато той свърши и накрая се оказва, че се е превърнал в шепа пепел.