Имаше обикновено детство със съответните забрани, радости и забавления. Не му липсваха спречквания с другарчетата и спорове с други. Лошото е, че понякога несправедливо го обвинявах, а той се огорчаваше от това и страдаше много.
Веднъж срещна един старец, който му разказа за страната на истината и светлината. Страна, в която хората се обичат, си помагат, не боледуват, а от радостта и щастието с шепи можеш да нагребеш колкото си искаш. Единственото условие да бъдеш част от тази страна е да дадеш сърцето, мислите и волята си на нейния владетел. Не си мислете, че той е злоупотребявал с тях, напротив неговите мисли са били винаги за добро на хората.
Когато реши да стане част от тази интересна страна, той почувства голяма промяна в себе си. Заяжданията, заплахите, униженията, оскърбленията и всякакъв вид натиск върху него, не оказваха вее същото въздействие, както преди.
Хората, които постъпваха несправедливо към него, предизвикваха в малкото му сърце съжаление и разбиране. Той искаше да ги прегърне и да им каже, че не им се сърди за стореното, защото владетелят на онази странна страна беше влял любов в сърцето му.
Веднъж застана на един разклон. Двата пътя не загатваха по никакъв начин, какво очаква човека, ако тръгне по един от тях.
Докато се чудеше на къде да тръгне, видя много напред силуета на стареца, който беше му разказвал за чудната страна. Той взе решение да го последва, но някаква примамлива музика отвлече погледа му към другия път. Там започнаха да се появяват красиви цветя и прекрасни животни. Наоколо се носеше нежен аромат и сладка омая. Мислите му отново го върнах към другия път и старец, но някакво тихо гласче му нашепна:
– Какво толкова, ще се порадваш на всичко това, а после пак ще тръгнеш по онзи път, ето къде е, няма да избяга.
И той пое към шумната компания от животни и цветя, съпроводени от възторжена музика и натрапващ се силен аромат. Стъпвайки на този път, той забрави за другия. Увлечен от ставащото наоколо, той се отдалечаваше все повече от разклона.
Новият му живот го сграби в хватката си и не му даваше възможност да си отдъхне. Започна работа, ожени се, родиха му се и деца. Живееше, но имаше чувство, че някъде, някога е загубил нещо много ценно.
Колкото и да се опитваше да си спомни, стигаше до една тъмна преграда, след която следваше мрак и тъмнина. Искаше да тръгне напред, но нещо го дърпаше обратно.
Болката, мъката, страхът и липсата на посока и цел присъстваха ежедневно в живота му.
Проблясъци, като някакъв сън за чудна страна изпълнена със светлина и истина, и някакъв старец, просветваха в съзнанието му, като светкавица раздираща небето за миг.
Веднъж вървеше по една малка улица от големия град. Чу песен. Звучеше му доста познато. Сърцето му лудо заби. Той ускори крачка и се насочи по посока на песента. Колкото повече приближаваше толкова повече спомени се връщаха в главата му.
Той видя малко момче заслушало се в разказа на един побелял старец. Сълзи потекоха по бузите му. В момчето позна себе си. Той знаеше вече какво разказва добрия старец на детето. Топлина заля тялото му и той разбра какво беше загубил през всичките тези години.
Реши да поеме по изоставения преди път. Душата му ликуваше. Любов изпълни сърцето му. Той знаеше, че вече нищо няма да може да го отлъчи от необикновената страна и нейния владетел.

Когато помолили Нютон да публикува някои свои работи в трудовете на Кралското научно общество, той се съгласил при едно условие, името на автора да не се посочва.
За да разреши недоумението, възникнало по въпроса, Нютон обяснил:
– Извесността може да разшири кръга на моите познати, а аз всячески се стремя да огранича броя им.

Покорителите на Еверест в течение на много години са оставили по склоновете на най-високата планина в света много боклук и екскременти.
За да се пребори с това, в Непал са обявили, е всеки, който иска да покори смъртоносния връх, трябва да плати и за боклука, който ще остави зад себе си.
Никак не е странно, че на ледника този боклук достига най-малко 10 тона.
В Непал се опитват да  запазят чиста планината. За това е необходимо всеки алпинист да върне боклука си обратно и да изнесе още 8 килограма чужд такъв, които намери по време на спускането си.
Преди началото на пътешествието алпинистите се отправят в базовия лагер в подножието на планината, където всичко, което ще стане по-късно боклук се премерва. За тези, които не изпълняват условието, наказания не са предвидени, но министърът на Непал по туризма Бурлакоти твърди, че ще се „предприемат съдебни действия““
Официално в Непал се смята, че туристите са задължени да събират боклука си.
За съжаление Еверест е доста опасно място и грижата за запазване на околната среда там, е много трудно. Остро е поставен въпроса за оцеляването в планината и ако алпинистът с последни сили хвърли газовите бутилки в там, може ли да се вини за това? Данъка върху боклука не е първият опит на Непал да очисти Еверест.
Екип от непалци и индуси, за последните пет години, са изнесли от Еверест впечатляващите 13 тона боклук, но около 10 тона стоят още там. Достатъчни са само 2,5 тона отпадъци, за да се появи биологична опасност. Също така, на Еверест за последните 50 години са останали 240 трупа. Да се изнесат от там е почти невъзможно, защото в разреденият въздух се изразходват много повече сили.
Предполагам, че новият закон косвено ще повлияе на алпинистите и може би те ще вземат много по-малко багаж със себе си.

Когато сме притеснени и не знаем как да решим проблемите си, губим от погледа си обикновените неща, които могат да са отговори на въпросите ни. Човек само трябва да се вгледа внимателно и ще види уроците, които ни дават нещата, явленията и самата природа около нас.
Учудвали ли сте се защо рибата плува срещу течението? Плавайки така тя улавя много повече храна, т.е. тя има много повече шансове да засити глада си, отколкото по течението. Дори и препятствията не я спират да прави това.
А какво правим ние? Отпускаме се по течението, защото е по-спокойно и комфортно…. И колкото повече постъпваме така, толкова по-слаби ставаме. Така изпускаме възможности, които ни се предоставят в живота.
Използвайте опита на рибите!
Погледнете кучето! Поне веднъж ви се е случвало, куче дружелюбно да ви погледне и весело да помаха с опашка. И когато му дадем нещо вкусно се усещаме, че животното не е поставяло условие като: „Заведи ме у дома си, нахрани ме, а след това аз ще те погледна приветливо и ще помахам с опашката.“ Кучето първо отдава своите чувства, а после получава това, което му е нужно. Освен това то не ви заставя да направите точно, както то иска, а прави необходимото за дадения момент и ви оставя намира, ако не му дадете това, което му се полага.
Нека да отдаваме нужното на тези, които са около нас, независимо дали ще се облагодетелстваме от това!
А какво ще кажете за змията?
Тя няма ръце и крака, но ние се страхуваме от нея и я заобикаляме. Но в замяна на това змията не започва да хленчи: „Не съм се родила на точното място. Те не ме приемат….. Никой не ме обича…..“ Тя се обхожда така, както умее. Приспособява се и е напълно доволна от живота си.
Затова по-добре използвайте това, което имате и то максимално.

Какво да направиш, за да не се заяжда с теб жена ти? Много предпочитат в такъв случай да се разведат.
Но румънски бизнесмен решил въпроса по друг начин.
Той плаща по 500 долара на жена си, за да не му „хленчи“ и да не се заяжда с него. Бизнесменът разказва:
– Бизнесът ми се развива добре, но ми отнема всичките сили. Когато се прибера в къщи вечер, аз съм толкова изморен, че веднага се просвам на леглото. За това сключих сделка с жена си. Аз ще й плащам по 500 долара на месец, ако тя няма ми досажда, като се прибера.
Все пак такова условие трудно се спазва.
Съпругата на бизнесмена е програмист и по цял ден стои пред компютъра и няма с кого да разговаря.
Така че понякога не може да спази обещанието си и се обръща към съпруга си…..
И на това ако му викат семейство! Те не са семейство, а просто съквартиранти, които се съобразяват с изискванията на другия.