Кожата съдържа много видове нерви. Например, А нерви помогнат за разграничаване на материалите, а C влакна предават сигналите за болка.
Наскоро изследователи от Ливърпул са открили нов вид нерв, наречен C – тактилен. Той има решаващо значение за развитието на социалната функция на мозъка.
Такива социални контакти като потупване по рамото или ръкостискане са здраво укрепени в социални функции на мозъка ни.
Учените са казали, че C – тактилните нерви също могат да играят роля в развитието на аутизъм. Тези нерви не са предназначени за физическите усещания на този свят, чрез тях чувстваме света около нас.
Първи C – тактилни нервите са описани през 1939 г. от шведския учен Унгве Цотерман, който ги открил на котешка лапа. Експерименти проведени през XX век, доказали наличието на подобни видове нерви при маймуни и плъхове, но нищо подобно не било открито при хората до 1990 г.
За да се забележат С – тактилните нерви в човека е необходимо да се вкарат в кожта металически електрод и волфрамов микроелектрод, след което се отчитат електрическите импулси. Разшифровката на тези сигнали заема доста време.
Лаборатория McGlone е въвел нов метод за четене на сигнали от С – тактилни нерви. Учените използват роботизиран стимулатор за да активират местата, които просто се поглаждат от изпитващите.
През 2009 г. са експериментирали като са включвали различна скорост на стимулатор. Повечето от доброволците признава един от режимите за най-приятен – именно тази скорост на докосване учени признават като стимулиране на С- тактилните нерви.
Учените се чудели, защо някои нерви селективно реагират на нежно докосване. Невробиологични експерименти показали, че стимулация активира островната кора, средната и предната орбитофронтална кора, които са части от лимбичната система на мозъка, отговорни за емоциите. Интересното е, че при поглаждане на ръцете, се активира соматосензорната кора, т.е. външните слоеве на мозъка, които обработват физическа връзка.
Същите части на мозъка, както е показано чрез сканиране, са свързани с проява на симптоми на аутизъм. Би било логично да се предположи, твърдят авторите на изследването, че C – тактилните кожни нерви по някакъв начин са свързани с това малко познато медицинско заболяване.
Учени запознати с резултатите от тези изследвания, предполагат, че такава взаимовръзка е напълно възможна.  Много хора с аутизъм имат повишена чувствителност. Следователно, ако има подобни нарушения на нервната система, те могат да бъдат първият признак за нарушения в аутистичния спектър.

„Аз мислех, че така глухите могат да слушат музика“ – това е една от най-разпространените декларации, които можеш да чуеш от 14-годишен тинейджър с китара в YouTube-видео.

Още по-малко подобни думи имат научна основа.

Въпреки всичко, такъв е случая с 14-годишния Джон Кон, който е разработил устройство, което преобразува звуковите вълни в тактилни усещания.

Тази идея му дошла, когато докоснал със зъби китарата си. Тя му донесла победа в Google Science Fair.

Нашите усещания ни дават да въсприемем съвсем малка част от околния свят. Слухът ни се разпростира на малко разстояние. Зрението ни е възпрепятствано от преградите и сенките.
За да се опознаем едни други, трябва да достигнем вътрешните сфери на начина ни на възприемане.
Ние трябва да предаваме знанията си, да пътешестваме, да транспортираме вещества и да използваме различни видове енергии, необходими за нашето съществуване.
Навярно разбирате, че от всички завоевания на човека, без изключения, най-желаното и полезното за установяване на мирни взаимоотношения в света е пълното премахване на разстоянията.

Това наистина е така. Разбира се, то лекува с образи, а не хапчета.
Навярно сте чували често да казват: „Всички болести са на нервна почва“.
Хапчетата лекуват физическото тяло, а рисуването може да излекува всяка дисхармония, която е възникнала у човека и му причинява някакво заболяване.
Не напразно преди сто години в психологията се е появил метода арт-терапия, лечение с изкуство.
Ето и няколко основания поради, което рисуването се използва, като терапия.
В рисуването ние изразяваме себе си и своите вътрешни усещания, дори и тези, които не осъзнаваме.
Ако можем да разчитаме всяка рисунка, то можем да диагностицираме състоянието на художника.
Чрез рисуването могат да се изявят чувства и емоции, които ни подтискат. Продължителното подтискане на емоциите води до определени заболявания.
Чрез рисуването чувството на гняв, омраза, страх, могат да се отхвърлят, В противен случай те потъват дълбоко в нас, а всичко това не остава безнаказано.
Рисуването развива дясното полукълбо на мозъка. В резултат на това растат нашите творчески способности и умения.
Рисуването и изкуството като цяло, носят радост.
Човек вкусил от удоволствието да рисува, открива за себе си още един мощен канал за наслаждение.