Давидов беше странен учител. Обичаше да се шегува и да пуска остроумия за какво ли не. Лошо бе ако, попаднеш като герой във веселите му истории, които използва в час, за да илюстрира по ясно нещата.
Веднъж в час по вероучение Давидов обясняваше на учениците си следното:
– Да направиш като Валаам, означава проклятието да се обърне в благословение. Например, когато министърът е казал пред парламента, че евреите са изключително непреклонен и упорит народ, е постъпил като Валаам.
Господин Давидов обичаше да изпълва уроците си с духовитости, които никак не бяха забавни.
Най-често за мишена на шегите и остроумията си вземаше собствената си съпруга.
Например, когато искаше да илюстрира пасажа от Трета книга на царете за бичовете и скорпионите казваше:
– Скорпионите са сто пъти по-лоши от боя с бич. Аз тук ви наказвам с бич, но жена ми в къщи ме измъчва със скорпиони.
Веднъж той обясняваше мястото от Еклесиаст, където се казва: „…шумът на тръните под котела“:
– Иначе казано, когато жена ми се мъчи да пее.
Хубаво е човек да се шегува и иронизира нещата, но тези истории на Давидов дотягаха на учениците и те изобщо не го слушаха. Запомняха остроумията му, но не бяха съгласни с мишените, които използваше. Особено, когато ставаше въпрос за жена му.
Тя бе добра жена. И нямаше човек в селището, на когото да не е помогнала. За това Давидов си бе спечелил неприязън и враждебност от страна на учениците.