Бог можеше да каже за Авраам:

– Избрах го за това, че заповяда на чедата си и дома си да ходят в пътя Господен.

И Бог изпълни всичко, което бе обещал на Авраам.

На Бога може да се разчита. Той желае и ние да бъдем толкова решителни, благонадеждни и постоянни. Вярата се заключава именно в това.

Бог търси хора, на които да възложи отговорността за Своята любов и сила.

Божият локомотив има достатъчно мощност, за да се справи със всяка трудност.

За съжаление кабела, с който се прикрепяме към локомотива се оказва понякога много слаб, за да издържим тежестта в нашите молитви. За това Бог ни изправя, учи ни да бъдем благонадеждни и непоколебими в живот на вяра.

Нека усърдно се отнасяме към нашите уроци и да заемем твърда позиция, за да устоим.

Бог знае, че ти можеш да устоиш на всяко изкушение. Ако ли не беше така, Той не би Го допуснал.

Доверието Му в теб обяснява всички изпитания, през които преминаваш, независимо от това колко горчиви могат да се окажат те.

Не е имало случай, някой да се изправи пред изпитание, което не може да издържи.

Давидов беше странен учител. Обичаше да се шегува и да пуска остроумия за какво ли не. Лошо бе ако, попаднеш като герой във веселите му истории, които използва в час, за да илюстрира по ясно нещата.

Веднъж в час по вероучение Давидов обясняваше на учениците си следното:

– Да направиш като Валаам, означава проклятието да се обърне в благословение. Например, когато министърът е казал пред парламента, че евреите са изключително непреклонен и упорит народ, е постъпил като Валаам.

Господин Давидов обичаше да изпълва уроците си с духовитости, които никак не бяха забавни.

Най-често за мишена на шегите и остроумията си вземаше собствената си съпруга.

Например, когато искаше да илюстрира пасажа от Трета книга на царете за бичовете и скорпионите казваше:

– Скорпионите са сто пъти по-лоши от боя с бич. Аз тук ви наказвам с бич, но жена ми в къщи ме измъчва със скорпиони.

Веднъж той обясняваше мястото от Еклесиаст, където се казва: „…шумът на тръните под котела“:

– Иначе казано, когато жена ми се мъчи да пее.

Хубаво е човек да се шегува и иронизира нещата, но тези истории на Давидов дотягаха на учениците и те изобщо не го слушаха. Запомняха остроумията му, но не бяха съгласни с мишените, които използваше. Особено, когато ставаше въпрос за жена му.

Тя бе добра жена. И нямаше човек в селището, на когото да не е помогнала. За това Давидов си бе спечелил неприязън и враждебност от страна на учениците.

Бог е вложил съобщение за живот вътре във нас.

Когато станеш вярващ, ти също ставаш Божият пратеник. Бог иска да говори на света чрез нас.

Може да мислите, че не е нужно да споделят това знание, но това е необходимо. Дявола се опитва да ни накара да мълчим относно това, защото това известие за живот не го устройва.

Имаме складиран опит и Бог иска да го използваме, за да достигне благата вест  и до другите.

В Библията се казва: „Който вярва в Божия Син, има това свидетелство в себе си“ – 1 Йоан 5: 10а.

Ето едно нещо, което ще ви помогне да се подготвите за споделяне на благата вест: Напишете основните житейски уроци, които сте научили.

Ние трябва да сме благодарни на Соломон, защото е направил това в книгите Притчи и Еклисиаст. Те са пълни с практически уроци за живота.

Представете си колко лесно може да се избегне излишно чувство на неудовлетвореност?! Това става еинствено ако сме научили тези житейски уроци.

Това се случило през 1992 г. в Москва. Времената били смътни и несигурни.

Двама млади братя в Христа след урок в Библейското училище, били под впечатление от урока, който чули. Сърцата им горели за Господа.

Влезнали двамата в един тесен асансьор, а с тях се качил и един младеж на 17 години.

Двамата в един глас се обърнали към младежа:

– А ти умит ли си от кръвта на Агнето?

Младежът паднал на колене от страх и извикал:

– Момчета, моля ви не ме убивайте!

Двамата едва го успокоили ……

Обучението в Божието училище е много скъпо. Много от уроците в това училище са записани със сълзи.

Един Божий служител благодарил на Бога, за обучението си в продължение на 58 години. Той превърнал мъката си в празник за себе си.

Училището на нашият Небесен Баща скоро ще свърши за нас. Срокът на нашите занятия в него намаляват с всеки изминал ден.

Не бягайте от трудните уроци, не се отклонявайте от тежките удари, предназначени за наказание.
Ако ние мъжествено и с търпение издържим до края, след последния изпит ще получим прекрасна корона и в Небесата ще се чувстваме по-добре.

Най-ценният порцелан се нагрява три пъти, а понякога и повече. Защо трябва да минава през толкова силен огън? Ако не стига един път, два пъти не е ли напълно достатъчно?

Нужно е да мине и трети път през огъня, за да може цветът на златото и ярките бои да се фиксират на него завинаги.