По време на християнизацията на острова, датусите запазили управлението на своята територия, независимо от присъединяването им към Испанската империя.
В закон подписан на 11 юни 1594 г. кралят на Испания Филип II постановил, че коренните управители продължават да получават същите почести и привилегии, които са имали преди обръщането им към католицизма.
Кръстените благородници се обединили изключително в управляваща класа lowlands – равнопоставени, известна като Principalía – първенци или водачи.
Архив за етикет: управител
Вечеряйки със стриди, можете да съберете перли за гривна
Италиански бизнесмен получил удивителен подарък, поръчвайки си стриди в един от ресторантите на Салерно. В поръчаната вечеря посетителят намерил пет перли.
Всичко, което искал да получи Джузепе ди Бянко било романтична вечеря с приятелката си.
Управителят на ресторанта заявил, че стриди в менюто няма, но ди Бянко настоял това ястие, тъй като го обещал на годеницата си.
Управителят на ресторанта поръчал стриди от рибния пазар, който още не бил затворен.
Бизнесменът получил поръчаното си ястие, но вечерята се оказала много по-приятна, отколкото било предвидено.
В една от черупките ди Бянко намерил пет перли на стойност около две хиляди евро.
Първият закон за защита на животните
В края на 17 и началото на 18 век японският управител Токува Цунайоси влязъл в историята с прозвището „Кучешкият шугун“.
Той е издал закон за защита на животните. Най-рания известен закон от такъв род. Забранил под страх от смъртно наказание да се убиват кучета и котки, и да се претоварват конете.
Към бездомните кучета, трябвало да се обръщат ласкаво „Ваше превъзходителство куче“. Тези, които не се подчинявали били подлагани на телесни наказания.
В столицата Едо били построени няколко приюта за размножаващи се кучета, където животните били по-добре хранени от селяните.
Тези мерки заедно с финансовата криза предизвикали недоволството на населението.
След смъртта на Цунайоси, неговия наследник веднага отменил този закон.
Как се е строила църква през робството
През 1832 г. първенците на Градец, начело с Руско чорбаджи, успели да издействуват разпореждане от русенския валия Мехмед Саид до сливенския местен управител Садък ага „да поправят черковата си“.
Каквато те в същност са нямали. И то с условие да не е „нито с един пръст повече от старите размери“.
На мястото на „папаз еви“ или поска къща, жителите на Градец вдигнали църквата „Свети пророк Илия“.
Тя е била изградена от камък с дебели стени и малко на брой тесни прозорци, приличащи на бойници. С други думи, освен религиозното си предназначение тя е имала и отбранително-стратегически характер. Нейното освещаване по всяка вероятност е станало през 1856 г., ако се съди по някои от иконите и най-вече по тази на Дева Мария от ляво на главния вход на олтара, която носи дата 24 март 1856 година….
Тази църква е просъществувала малко време. Малка по размери, с пропукани стени, тя е била съборена и през 1882 г. е започнало строителството на сегашната църква.