Виолетовият хляб е изобретен от учени от Националния университет на Сингапур.
За разлика от белия хляб, който не се смята за много полезен, се смила 20% по-бавно, тъй като съдържа големи количества антиоксиданти, извлечени от черен ориз. Те придават на хляба и характерния му цвят.
Този продукт все още не се продава и за сега се намира в процес на разработка.
Влака закъснявал, а в него пътувал преподавателят от Католическия университет в Люблин отец Карол Войтила.
Поради отсъствие на изпитващият, студентите, които дошли за изпит си тръгнали. Останал само един свещеник от тях, който не познавал Войтила по лице, защото не ходел на лекциите му, но се готвил за изпита по чужди записки.
Два часа по-късно без дъх в аудиторията влетял Войтила. Той бил на възраст не много по-голям от чакащия го студент за изпита. Свещеникът се зарадвал, че няма сам да държи изпита и попитал
– И вие ли за изпита?
– Да, за изпита – потвърдил Войтила.
– Този тип закъснява. Всички си отидоха, а аз чакам, защото трябва да изкарам изпита днес, – обяснил студента.
– А ти познаваш ли Войтила?
– Не. Изглежда е много скучен тип. Не съм ходил на лекциите му. Разказвали са ми, че лекциите му са доста абстрактни и много трудни, – казал студента.
Дума по дума, в разговора двамата прехвърлили материала за изпита. Войтила питал, слушал и обяснявал по-трудните философски проблеми.
Изведнъж студентът скочил:
– Вие сте така добре подготвен! Моля ви, когато влезе преподавателят, не влизайте преди мен, защото след вас, аз навярно ще се проваля.
Навярно можете да си представите, колко бил изненадан студентът, когато чул:
– Дайте си студентската книжка, аз съм Войтила.
Свещеникът получил четири плюс по петобалната система…
Карол Войтила е светското име на папа Йоан Павел II.
Изследователи от университета в Лунд са изобретили най-бързата камера в света. Тази джаджа снима със скорост пет трилиона кадъра в секунда, достатъчна за да се визуализира движението на светлинния лъч.
На новата камера може да улови едно събитие, което се случва за 0.2 трилиона част от секундата.
За да демонстрират работата на технологията, учените са снимали движението на фотоните. В резултат на това на снимката изглежда бавна, но скоростта на частиците в изображенията е 617 милиона мили в час.
Технологията работеща с устройството се отличава от обикновена камера.
Кадърът съдържа четири изображения, последователно снимани с лазер. Всяка светкавица съдържа уникален код, чрез чиято комбинация се декодира и разделя изображението с помощта на ключ за шифроване.
Оптимизирайки всеки кадър, учените увеличават скоростта на снимките и създават поредно изображение с по-голяма продължителност и детайлизация.
Те искат да използват технологията за изследване на химичната реакция при горене на молекулярно ниво.
Създателите на новата камера са сътрудничили с немска фирма за изграждане на работещ прототип. Очаква се, тя да бъде готова след няколко години.
История на Бон започва още от римско време. В 11 г. до н.е. Бон е станал лагер на римските войски. Там е била построена крепостта Castra Bonnensia.
Смята се, че оттам идва името на града – Bonna. Друга хипотеза твърди, че името на града е свързано с местното наименование на германското племе ебурони.
През 1597 градът става културна резиденция на тогавашна Германия.
От 1597 до 1794 г. в града е било седалището на архиепископа на Кьолн.
През 1770 г. в града се е родил Лудвиг ван Бетовен.
През 1835-1836 г. в университета в Бон е учел Карл Маркс, а в годините 1877-1879 – немски кайзер Вилхелм II.
Зимата бе тежка и много студена. Елена бе млада учителка, която скоро бе завършила учителският университет в близкия град. Това бе първата и зима след завършване на образованието ѝ
Тя много се стараеше. Та нали всяко начало е важно. От него зависеше, как ще бъдеш посрещнат от учениците и колегите си.
Докато Елена се подготвяше за работа в този мразовит сезон, звънна телефона. Директорката на училището ѝ съобщи:
– Училищата в нашия район се затварят поради лошите зимни условия.
Елена се зарадва:
– Хубаво е, че ученици и учители няма да пътуват по заледените пътища. Няма да замръзват и изстиват. Ще има по-малко болни.
Днес Елена нямаше да преподава на учениците уроците, за които се бе толкова старателно подготвяла. Изведнъж тя си спомни следният стих от Псалмите: „В твоите ръце са времената ми“.
И тя започна по много по-различен начин да гледа на днешния ден.
– Как най-ползотворно, мога да употребя ден си? – запита се Елена.
Можеше нещо да запише в дневника си, да прочете хубава книга, да се помоли, да свърши някои неща в къщи, които бе отложила за по-късно…..
Елена погледна снега навън и се зарадва на красотата, която се разкриваше пред очите ѝ. Това бе Божий неочакван дар.
Притесненията ѝ постепенно се стопиха и тя с радост се наслаждаваше на подарените ѝ моменти по време на неочаквана почивка.
Този ден за Елена не мина по обичайния начин. Тя следваше Божието водителство и оползотвори времето си по най-добрия начин.
Времената ни са в Божиите ръце дори, когато животът ни изненадва.