Тя се състои от 216 еднакви сферични неодимови магнити. Неодимът е сплав на желязото и бора.
Различните конструктори се състоят от сфери с диаметър от 3 мм до 10 мм, покрити с никел, за защита от надраскване.
Името на играта идва от това, че първоначално магнитите се оформяли във вид на куб 6x6x6. Тази структура се поддържа само от магнитното поле и лесно е да се разрушава, така топките се пръскат хаотично, а след това се възстановяват по форма на куб. Това е основната задача на играчката като главоблъсканица, решаваща се по различни начини.
Авторът на неокуба е икономистът Крис Реда, възпитаник на университета в Питсбърг.
Този вид игра се използва като средство за освобождаване от стреса, развитие на творчески умения, пространствено мислене и фини двигателни умения.
По-късно много фирми са създали подобни играчки под различни имена.

Изследователите са заключили, че семейни проблеми могат да се отразят негативно върху развитието на мозъка на детето.
Д-р Николай Уолш от Университета на Източна Англия в резултат от експериментите доказал, че у тинейджърите, които са имали проблеми в семейството до 11 години, се наблюдава намален малкия мозък, който е отговорен за усвояването на уменията, преодоляване на стреса, както и сензорно- моторния контрол. Намалената площ на малкия мозък може да доведе и до психични разстройства.

Момиченце на четири години. Майка му отскочи до магазина, а през това време то играе на различни игри с баща си.
На бащата му омръзва и той ляга на дивана и се залавя за, интересния за него, справочник по Win32 API.
Желаейки да порази детето със спортните си умения, бащата казва:
– Ти можеш ли да стоиш на глава си? Аз мога!
Дъщеря му е неотстъпчива. Гласът й направо е стоманен:
– Мога!
– Не, не можеш.
– Мога.
С тези думи чудовище с два крака застава на главата на бащата.
Той е победен и се предава.

Учените тествали мрежата RoboEarth специално пресъздадена в университета Айндховен  в болнично отделение. Това била кулминацията на четири годишен проект, финансиран от Европейския съюз.
Целта била да се създаде и тества мрежа, както и хранилище на данни, информация, която може да се тегли от хора и роботи. Било планирано от учените, базата данни да стане за роботите като „общ мозък“.
За да се демонстрират възможностите на мрежата, изобретателите избрали четири роботи, които трябвало да се грижат съвместно за пациенти. Един от тях изтеглили картата на отделението, докато другите търсели начин как да дадат напитки на пациентите.
Проблемът е, че много роботи са предназначени да изпълнява само една специфична задача. Но средата, в която роботът трябва да оперира се променя всеки ден и всеки път трябва да се препрограмира машината, а това е неудобно.
С новата система, роботите ще могат да обменят информация помежду си и ще придобиват умения. Въз основа на базата данни, системата ще съхранява данни за определени операции, без да се претоварва паметта на робота и ще се спестява от енергията на батерията им.
Роботизираните асистенти могат да влязат в живота ни през следващите 10 години. Сега има робот почистващ прозорци, косачка за трева, …… Повечето роботи приличащи на хора,  помагат на възрастните хора, но всичко това е в процес на развитие.
Въпреки това има и риск. Джеймс Барет, който е писал много за опасностите, от роботи, които имат независима интелигентност, смята, че в краткосрочен план RoboEarth прави използването на роботите безопасно, като се създава  обща точка на уязвимост за тях.

Зафиксирани са много случаи, когато животни са използвали инструменти в своята дейност.
Лидерство в тези умения държат приматите. Например шимпанзето ходи на лов със заострена пръчка и чупи орех с камък.
Горилата си помага с пръчка, когато измерва дълбочината на водата.
Птиците не остават по-назад. Например, лешоядите носят в човките си камъни и ги хвърлят, за да счупят щраусови яйца.
Дори водните обитатели си служат с инструменти в работата си. Видрите разбиват черупки с помощта на камъни.