Николина не обичаше асансьорите. Въпреки възрастта си, редовно изкачваше стълбите до апартамента си.
Един ден забеляза две момичета, които чакаха пред вратата на асансьора.
– Чакайте, – каза им те, – щом имате желание, но аз ще сляза по-бързо от вас по стълбите.
И тръгна по стълбището, както обикновенно. Излезе на улицата, нямаше никой.
– Спечелих, – едва не подскочи Николина от радост.
Постоя минута, две, три…. Още никой не се задаваше от вратата. След пет минути тишината стана подозрителна.
Тя се върна. Асансьорът бе заседнал. Зад затворената врата се чуваха отчаяни гласове“
– Помогнете!
Когата момичетата разбраха, че възрастната жена е до вратата на асансьора, едно от тях каза:
– Хубаво е, че сте от външната страна на свобода, моля ви, помогнрте ни.
Николина бързо изтича до апартамента си. Набра номера на телефона и припряно извика:
– Там в нашия асансьор две момичета  са заседнали….
Николина се разтревожи не на шега. Тя застана до вратата на асансьора и зачака. Беше изненадана, когато се появи грамадна жена с лост в ръката.
– Когато вратата се отвори, излизайте! – заповяда жената с дълбок басов глас.
Тя се качи горе. Скоро от там се чу дрънчене, а след минута вратата на асансьора се отвори. Плениците с радостни лица излязоха на свобода и благодариха.
И все пак, това е един много добър навик да слизаш и да се изкачваш по стълбището. Препоръчвам ви го и по здравословно е. Никой не знае какво може да му се случи в живота.

На улицата поредното задръстване, което заплашва да се разрастне до грандиозни размери. Забелязвайки един от полицай по-наблизо един от шофьорите го попита:
– Какво се е случило?
– Заради проблемите в икономиката и кризата в правителството, нашият министър председател е изпаднал в депресия. Спрял е колата си насред улицата и заплашва, че ще се облее с бензин и ще се подпали. Горкия, разтревожен е от факта, че никой не вярва в способността му да ни спаси от кризата.
– И сега какво ще правите? Няма ли да го махнете от пътя? – попита притеснено шофьорът.
– За да успокоим главата на правителството, започнахме да събираме дарения, – обясни съчувствено полицаят.
– И много ли събрахте до сега? – поинтересува се шофьорът.
– За сега само около 40 литра, но мнозина продължават да събират още бензин.

Един човек решил да си построи дом. Първоначално той започнал да копае дълбока яма за фундамента. В редките минути на почивка, той виждал от мястото си само облаците в небето и краката на хората, които минавали наблизо.
Когато основата била готова, човекът започнал да изгражда стените на първия етаж. Сега той стоял на земята и по време на почивката можел да погледне във всички посоки. Тук той виждал много повече, отколкото преди.
Колкото къщата ставала по-висока, толкова човекът можел да вижда по-надалеч. От втория етаж виждал почти цялата улица, а от третия – съседната. На всеки етаж изгледът ставал все по-широк, а перспективата все по-впечатляваща.
Когато човекът се качил на покрива на къщата си, той видял цялото селище – всички къщи, улици и пресечки. Виждал и къде и защо хората бързат по улиците.

Днес по улиците на американските градове, можете да видите човек, който яде само храна от кофи за боклук. Не, той е напълно обезпечен финансово и има покрив над главата си. Този човек е природозащитник, активист, пътешественик. С тези си действия, той се опитва да привлече вниманието на хората към проблема с изхвърлените неразвалени продукти, с които могат да се нахранят стотици хиляди гладни хора.
Според изследвания в Харвардския университет в САЩ всяка година от американците се изхвърлят около 40 процента от храната, цената на която се оценява на 165 милиарда щатски долара!
28-годишният активист и природозащитник Роб Гринфилд решава да покаже на хората колко много годни за консумация продукти, които биха могли да се дадат на нуждаещите се, са в кофите за боклук. На своя велосипед обикаля градовете на Америка, по което време се храни само от кофите за боклук.
Както сам признава, първоначално той се е стеснявал публично да се храни от контейнерите за боклук. Но когато видял, че за една нощ е събрал количество храната, която е била достатъчна, за да се нахранят няколко десетки души, Роб започнал да привлича доброволци за това дело.
Намерените в кофи за боклук неразвалени плодове, хляб и бисквити, доброволци нареждали върху тревните площи или направо на улицата. Минувачи, които разбирали от къде са били взети тези продукти, били силно впечатлени и изненадани.
Като цяло, по време на тази кампания били събрани продукти в размер на 10 000 долара, които били разпределени на повече от 500 нуждаещите се.
Друг човек, който също помагал на бездомните е стилистът Марк Вистън. Всяка неделя той ходи из улиците на Ню Йорк и безплатно подстригва косите на бездомните.

Световноизвестната компания Coca-Cola в рамките на редовната си рекламна кампания, създадена няколко малки сергии по улиците на Германия за продажба на миниатюрни бутилки безалкохолна напитка със същото име.
„Просто малки неща могат да ни направят щастливи!“ – Надписът украсява вратата на мини-павилиона Coca-Cola. Няколко от тези магазини наскоро бяха разположени по улиците на петте най-големи градове в Германия.
Пускайки тази рекламна кампания американската компания е помогнала на компанията Ogilvy & Mather Berlin. В допълнение към новите мини-бутилки от кока-кола в малки павилиони се продават и други малки продукти: шоколади, вестници и списания.
Като цяло, един такъв магазин продава около 380 мини-кутии от газираните питиета на ден, което е с 278% повече, отколкото може да продаде обичайния автомат с Coca-Cola.