Пролетта настъпи неочаквано. всичко започна с топящия се сняг, който през деня капеше от покривите, а през ноща застиваше в ледени висулки. Не бяха минали и две седмици, когаъо допълзя черен облак. Той всяваше ужас с вида си. Появата му бе съпроводена от оглушителен гръм.
Старите хора клатеха глава и сматаха, че такова начало на пролетта не предвещава нищо хубаво, а децата и младежите безгрижно се радваха:
– Пролетта дойде!
Това наистина бе странна пролет. Седмица след капчуците се появих гарваните, долетяха и скорци. В гората снега изчезна изведнъж, а полетата и ливадите се напълниха с нови багри. Добитъкът зажаднял за свежа трева и мириса на влажна земя, се разпръсна по ливадите и хълмовете.
И зимата се бе оказала необичайна. Бе много мразовита и измъчи хората много. Много хора бяха замръзнали, една част от тях тежко боледуваха през цялото време.
А пролетта някак  много бързаше. Земята се бе събудила преди обичайния си срок и пороите станаха не навреме.
Дано само всичко свърши добре.

Навярно сте чували как някой се оплаква:
– Паднеш на улицата и никой не идва да ти помогне. Такива са хората.
Равнодушието започва от чуждите деца. Когато на улицата крещят на дете или го бият, на вас ви е все едно. Навярно си казвате: „Това си е тяхна работа. Сами ще се разберат. Може би си го е заслужило…..“
Равнодушието започва от непознатите. Седите на седалката в автобуса и си мислите: „Тази баба подозрително гледа към моето място. Ще затворя за малко очи, тя нека постои, все още е силна“.
Гледате мъж се подпира на стената и какво си мислите? „Тоя какво се подпира? Вероятно се е напил. Ще мина и няма да се меся“.
Там се бият, а вие си казвате: “ Гледай как се бият. Какъв ужас. Ще бягам, току виж и на мен налетели. Може би някой друг ще се обади на полицията, а аз да си вървя по-добре“. Равнодушието започва с чуждата гора, не нашата улица, другите градове……
Хубаво е да караш кола. Надничаш през прозорчето и възкликваш:
– Този боклук какво прави тук?
Представете си, че сте сред природата и барбекюто е вкусно и водата хубава. Време е да си тръгвате.Решавате,  ето тук в голямата трева ще мушна боклука, кой ще го забележи?
Тези хартийки в джоба станаха много. Никой не гледа, ще ги хвърля в тази канавка.
Защо се случва това? Защо всеки се надява, че ако му стане лошо на улицата някой ще му се притече на помощ. Вие виждали ли сте този тайнствен Някой? А в огледалото погледнахте ли?

Младо момиче влязло в магазина на един старец, Той бил търговец на необикновени отвари.
Първото, което търговецът предложил на момичето била безцветна течност, без цвят и мирис. С нейна помощ се очиствали ненужните хора от живота на всеки.
Момичето с ужас се отдръпнало от рафта, на който се намитала тази отвара.
Тогава старецът й предложил ароматна любовна отвара. Тя струвала много скъпо, но за момичето тя притежавала забележителни свойства.
Старецът твърдял, че всеки който пие от тази отвара, ще започне да изпитва към нея нежна привързаност. Вместо равнодушие, в него ще се събуди страстна любов. Той ще почне да я ревнива от всеки и от всичко. Ще се интересува за всяка крачка на любимата си, всичко, което й се е случило, всяка нейна дума и жест ще бъдат важни за него. Ще я ухажва и ще й угажда във всичко. Ако тя се забави някъде за час, той ще полудява. Никога няма да се разведе с нея и няма да й дава ни най-малка причина за безпокойство.
Момичето не вярвало в щастието си, затова сложило в джоба си тази прекрасна отвара и си отишла.
– Тя е като всички останали, които идват тук, – засмял се старецът. – След известно време ще дойде да вземе тази отвара, от която се отказа в началото..

На брега на морето стояла самотна къщичка. Там живеела една бедна вдовица. Брегът под къщичката бил скалист и стръмен. Това място било много опасно за всички плаващи в морето. Много пъти бедната жена наблюдавала със ужас, как рибарски лодки се борят с вълните. Чувала и виковете на умиращите хора.
Една бурна нощ, когато вятърът виел злокобно в комина, жената не могла да заспи. Тя си мислила за хората, които умирали в тази ужасна нощ, близо до брега, до нейната колиба.
Изведнъж я споходило щастливо хрумване. Нейния дом стоял доста високо, а прозорецът ѝ гледал към морето. Тя си помислила, че ако постави лампата на прозореца ще предупреди всички в морето за опасната близост на брега. Така и направила. Оттогава през всяка бурна нощ нейната лампа горяла на прозореца и много хора се спасили, благодарение на тази светлина.
Всички добри неща трябва да вършим на време и на място. Ако някой се нуждае от помощ помогни му. Обидят ли те – прости…..
Добрите дела са израз на добри чувства. Те говорят много повече от думите. Думите назидават, а делата убеждават.