Ако попитате кореняка берлинчанин, където се концентрира целия град, той със сигурност ще ви посочи Кройцберг.
Този живописен район, намиращ се в сърцето на мегаполиса, е известен като най-бохемското място в Берлин. Кройцберг не оставя никого безразличен: Пазителите на реда и чистотата с ужас виждат тук градската иамет – крепостта на анархията, а другомислещата младеж – най-стилната зона за отдих и истинска твърдина на задоволеността.
На интернационалния остров на свободата можеш да намериш всичко, от неформално кафе в кухната на всички народи в света до миниатюрни книжарници, предлагащи най-скандалните книги по борсови цени.
Тук процъфтява изкуството и се рисуват най-неприличните графити, събират се пънкари и представители на контра културата. На това място празникът никога не свършва.
Всяко лято на моста разделящ Кройцберг и Фридрихсхайм се разгръща сериозна битка. Според ненормалните берлински традиции весели банди се замерят с развалени домати и се обливат с водни струи от приспособени уръдия.
За тези, които предпочитат по-спокойните развлечения са открити вратите на Берлинската галерия и музея „Топография на терора“.

Един човек преди да си легне се помолил:
– Господи, изпрати ми сън на праведник!
Когато се събудил сутринта, се оплакал, че през нощта са го измъчвали кошмари.
На следващата вечер решил да опита отново и се помолил за сън на праведник. На сутринта се оплакал от неспокойна нощ.
На третата вечер човекът недоумявайки попитал:
– Господи, молех те за сън на праведник, а ти ми изпращаш ужаси и мъчение!?
Изведнъж чул глас:
– А ти как мислиш, как се чувства праведник, който живее като теб?

Целият този ужас беше непоносим от самото начало. Зачестяващите отсъствия, неясните и подробни извинения, а накрая мъката, конфликтите, самоуниженията и обещанията.

За повечето случаи знаеше, че са безобидни флиртове. Той копнееше за ласкателства, възхищение и признание. В други случаи обаче, отношенията ставаха сериозни и най-често завършваха със секс.

Напоследък тя все по-малко се измъчваше заради тези изневери. По-скоро изпитваше отегчение и досада. Отнасяше се с търпение към подбудите му, но не можеше вече да понася последиците. Най-вече изпитваше досада от обещанията, които следваха, че това няма да се случи повече, че се е промени, че истински се разкайва, че ще бъде верен и ще сложи край на авантюрите си.

Тези обещания изобщо не я трогваха, но беше непоносимо да ги слуша.

Първоначалния шок и унижението, когато разбра за изневерите му, бяха отстъпили пред тоталното безразличие. Нищо друго не оставаше освен да го напусне, но все още не й се искаше, надяваше, че нещата ще се променят.

Въпреки всичко тя още го обичаше. Децата и семейството, за което беше копняла …. не можеше така леко да отхвърли. Бе готова на всичко за да съхрани и малкото, което бе останало.

Те все още бяха заедно, при това за околните изглеждаха щастливо семейство. Не й се искаше да обрече децата си на нещастно детство и разведени родители.

Но никак не и беше лесно, по-скоро й беше ужасно трудно. И понеже личният и семейният живот бяха всичко за нея, нямаше къде да скрие и зарови болката. Не споделяше с никого, а това продължаваше да я мъчи, като ужасна рана, която отказваше да зарасне.

И все пак тя успяваше донякъде да се справи с това …..

На улицата към млад мъж пристъпва симпатична жена.
– Извинете, – усмихва му се тя, – струва ми се, че вие сте баща на едно от моите деца…
Мъжът изпадна в шок. На лицето му бе изписан ужас и удивление.
– Аз? – това бе единственото, което можа да се откъсне от пресъхналото му гърло.
– Успокойте се, – каза жената. – Аз съм учителка.

Жителите на словашкия град Миява, който се намира на границата с Чешката република, преживя истински шок, когато открили, че водата в реката, намираща се наблизо е станала кървавочервена. Първи забелязал плашещото изменение на цвета на реката 65 годишния Роман Подбрезов, когато правел сутрешната си разходка.
– Аз се разхождах по улицата, когато забелязал, че цвета на реката Миява течаща в центъра на нашия град, се е променил до неузнаваемост. Тя придоби цвят на бордо, напомняше ми на човешка кръв. Това, което видях, беше като във филм на ужасите. Не можех да повярвам на очите си. Точно през града течеше кървава река – споделил Роман.
Скоро новината се разпространила наоколо, много граждани започнали да се паникьосват, казвайки, че аномалията е символ на злото и не носи нищо добро.
– Това изглежда наистина зловещо. Снощи минах и всичко си беше наред, а на сутринта изведнъж всичко се промени. Сега реката изглежда така все едно, че са убили много хора или нещо подобно. Аз не съм суеверен. В града никога не е имало серийни убийци, за да говори за масови убийства, но това, което се случва, е в явно противоречие с нормалното – казал един от местните жители.
Тези настроения на гражданите принудили полицията да разследва инцидента. Според първата и единствена версия, причината, поради която водата в реката е станала кървавочервена е може би проблем с пречиствателните съоръжения в кланицата, която се намира в съседство с Миява.
– Може би, оцветяването на водата в червено да идва от убитата рибата, настъпило поради замърсяване с отпадъците от кланицата. Ние все още сме в процес на търсене на източника на замърсяване , – заявил представител на местната полиция.