Още тогава, като малко дете, честичко заставах на морския бряг и с часове гледах играта на морето.
Случваше се понякога там да се надигне вълна̀, гигантска и заплашителна. Набъбнала от сила, със стихиен устрем се насочваше към сушата, сякаш готова с един удар да разцепи брега.
Тя тичаше нетърпеливо, уголемяваше се и изправяше острия си гребен. За нея няма земна преграда, която да възпре бурния й напор.
На пътя й застава скала, не много висока, нито твърде здрава.
Удар! За миг всичко се покрива в пяна и водни пръски. А после…. сякаш нищо не е било. Възправя се сред въртопите и се отърсва от потоците вода.
Накрая вълната, омаломощена, замаяна и усмирена, гузно се дръпва назад.

Това е рядко срещащ се синдром. Състояние, при което хора с отклонение при развитието си имат невероятни способности в една или няколко области на знанието.
Синдромът може да бъде вроден или придобит.  Например, в резултат на генетични аномалии, мозъчно заболяване или удар по главата.
Най-общата способност на всички притежаващи този синдром е феноменалната памет.  Те се проявяват в математиката, музиката и живописта. Въпреки това, потенциалната енциклопедичност на тези хора може и да не бъде използвана, но тогава придобива извратени и уродливи форми на изява. Това става ако такъв човек живее в слабоинтелектуална среда или се е родил през тъмните векове.
Така например, знаменития психиатър  Чезаре Ломброзо в своята книга „Гениалност и лудост“ пише за един слабоумен, който помнел всички, които били погребани в местното гробище. Той можел без да се запъне не само да назове датите на погребенията им, но професията и привичките на починалите. Но не могъл без чужда помощ да се облече и да сложи лъжица в устата си.
Ламброзо също пише за човек, който можел да възпроизведе кой да е откъс от Свещеното писание, като едновременно с това можел да каже колко думи, букви, препинателни знаци и сричкопренасяния съдържал откъса.

Те са направени от стъклопласти и спират разрушението на стените при средни по сила земетресения. Не позволяват парчета от стената да паднат на пода при удар.
Материала на тези покрития е изпитан на макети, построени на стоманена платформа върху площ от 35 кв. м. Стените покрити с този материал са издържали на удари от земетресения, при които други сгради се разрушили.
Покритията се състоят от два компонента: здраво фибростъкло и гъвкав полипропиленов материал. Влакната са сплетени в четири посоки. Така се разпределя равномерно енергията по цялата стена и се предотвратява разрушаването.
Разликата с предишните покрития се състои в специалното лепило, с което се прикрепват към стената. То е създадено на базата на полиуретан. В лепилото се използват компоненти с водородни връзки. При земетресение водородните връзки се разрушават, но се установяват нови.
За сега покритието е само за тухлени къщи. По въпроса за бетонните стени немските специалисти продължават да работят.

Вие мислите, че мълниите изчезват безследно? Едва ли. В природата нищо не се губи.
След удара в земята, в нея остават кухи като стъкло тръбички, с дължина няколко метра, състоящи се от кварц.
Как са се получили?
Ударът на мълнията нагорещява въздуха и песъчинките в почвата, което води до взривоопасен ръст на налягането. След това бързо се охлаждат, така се появяват и „кварцовите“ тръбички.
Дължината на тези тръби може да достигне до няколко метра. Интересното е, че не могат да се изкопаят целите, защото са много крехки и се чупят лесно.

„Титаник“ се е смятал за непотопяем кораб, но още в първия си рейс се е натъкнал на айсберг и е потънал. Около 1500 души са загинали в тази катастрофа.
Оттогава останките на кораба лежат на дъното в северната част на Атлантическия океан на дълбочина 3800 м.
Учените са успели да създадат точна карта на мястото на трагедията, станала на 14 април 1912г.
Направени са около 130 000 снимки и записи на звуковите вълни. Гробницата на известният кораб се намира в пълен мрак. Снимките са правени през 2010г. с две дистанционно управляеми лодки. Особено внимание било отделено на купчината от отломки.
Снимките на участъка с размер от 8 до 5 км показват, какво е станало в нощта през април преди 100 години. Следите на дъното доказват, че кърмата на кораба при потъването се е въртяла, като задната част на въртолет.
На дъното лежат пет големи парни котли, люк от въртяща се врата, къс от корабния корпус тежащ 49 тона и други предмети, които са се озовали на дъното след удара.
Компютърната симулация направена въз основа на снимките, показва точния ход на събитията по време на тази историческа катастрофа.
Възможно е да се получат нови данни за дефектите в конструкцията на този огромен кораб, който се е смятал за чудо на техниката.