Казуарът е признат за най-опасната птица в света. Всяка година в Австралия от тези „птици“ загиват 1-2 души. Те са способни да убият противника си с един удар на мощния си крак.

Основната опасност се крие във факта, че тази птица е много бърза, силна и напълно непредсказуема. Притисната в ъгъла тя е много опасна, а ако приближиш пиленцата й, не чакай милост.

Основното й оръжие са дългите й и много остри нокти. Тази птица лесно може да разпори човешка плът, повреждайки жизнено важни органи.

За разлика от други големи налетящи птици, като щрауси и ему, казуарът може да удря в различни посоки, както напред и назад, така и настрани.

Пиленцата им са напълно дружелюбни, но сприхавите им родители винаги се намират някъде наблизо.

Преди нападение казуарът издава съскащ звук.

Ако се окажете в падащ асансьор, най-добрата стратегия, за да увеличите шансовете си да оцелеете, е да легнете по гръб и да се постараете да заемете колкото се може по-голяма площ от пода.

Така силата на удара ще бъде максимално разпределена по повърхността на тялото.

Разпространено е мнението, че просто трябва да подскочиш по време на удара, но това е заблуждение.

Можеш ли точно да уцелиш момента на сблъсъка и да скочиш, с такава скорост, с каквато пада асансьора?

Децата научават обредите, църковния език, порядките в храма, житията на светиите, библейските истории, но когато пораснат излизат от църквата, защото не познават Бога, не са се срещали с Него.

И се получава така, че родителите и неделните учители, колкото и печално да звучи, са построили дома на детската вяра върху „пясък“.

Защо става така, че децата не забелязват Бога при всички искрени опити на родителите да ги приобщят към вярата?

Отговорът се корени в един от проблемите на възрастните, който се отразява в децата, като в огледало.

Това се случва, когато родителите и свещениците учат едно, а живеят по съвсем друг начин. Това нанася силен удар върху нежната детска вяра. Непреодолима драма разтърсва крехкото съзнание на детето.

Ако децата ни не остават в църквата, за това сме виновни самите ние.

Популярността на смартфоните предизвика бум на пазара на Bluetooth-аксесоарите, и по-специално на портативните говорители. Напоследък броят на такива устройства бе попълнен от интересна новост – говорител boomBOTTLE.

Устройството е закрепено в здрав корпус, а формата му позволява да се закрепи на рамката на велосипед, раница или друг вид туристическа екипировка. То издържа на падане , удар и вибрации. Не се страхува от дъжд или мъгла. За всичко това спомага запечатаната му конструкция. Прахът и мръсотията също не са заплаха за него.

Благодарение на своята форма това нововъведение може да се прикрепи към мястото за бутилка на колелото и не са необходими допълнителни крепежни елементи.

Размерите на продукта са 8×20 см. Батерията е предвидена за 10 часа непрекъснато слушане на музика. Работната дистанция на Bluetooth-модула е 10 метра.

Аксесоарът се предлага в различни цветове, включително синьо, жълто, розово и зелено.

С много хора, които са преживели кома стават странни неща.
Безработния англичанин Том Макхю винаги е бил пръв във  уличните сбивания. Злоупотребявал е с алкохол. Проигравал е всичките си пари на хазарт.
През 2001 г. всичко се изменило. При едни сбиване Том получил много силен удар, едва не умрял.
След това последвал инсулт и една седмица в болницата бил в кома. Но след това се случило нещо невероятно.
След изписването, той започнал да вижда света по съвсем друг начин. Всички предмети, които го обграждали светели с различни цветове, а това било великолепно за него.
Том взел четка и започнал да рисува направо на стените на своя дом. Никой не го е учил на живопис.. След няколко седмици всички стени на дома му се превърнали в картини. Във всели ъгъл имало скулпторна композиция направена от Том. Той започнал да пише стихове и проза. В дома му се появили домашни любимци.
Специалистите смятат, че под влияние на инсулт и кома, в мозъка му са се активирали центрове, които отговарят за развитие на творческите умения. Интересно, защо такъв дар не се дава на всеки преживяли кома?
Учените не могат да отговорят на този въпрос, защото те не познават процесите, протичащи в мозъка, когато човек е в кома или преживява трудна операция под влияние на анестезия.