Един ден царят се замислил, икономиката в царството му пропадала сериозно, а той трябвало да намери изход от ситуацията.
– Развитието на икономиката става по един от двата начина – интензивно и екстензивно, – казал си царят. – В първия случай държавата отива по пътя на техническия прогрес. Създава и внедрява иновативни технологии.
Царят въздъхнал , а след това продължил да разсъждава на глас:
– Във вторият случай държавата се развива за сметка увеличаването на количеството на производството и съответните работни места.
Дълбока бръчка се появила на челото му.
– Екстензивното развитие не предполага интелектуален скок напред и създаването на прогресивни технологии. То се основава на мащабиране на по-рано известни производства. Тогава какво да правя?
Нито първата, нито втората сгрявали царската душа. За това се появила нова форма на развитие, която била въведена от царя. И я нарекли стабилност.
Тази форма на развитие включвала постепенно разрушаване на съществуващото производство, бавна деградация и умиране.
Нововъведението на суверена било прието с ентусиазъм във Великата Държава. Много поколения се жертвали за тази цел. Радостта на потомците била безгранична.
Така царят вседържател придобивал име сред народа …… И няма да бъде забравен.
