Крал Георг V написал на форзац в Библията на приятеля си: „Тайната на щастието не е да правя това, което ми харесва, а в това, да се науча да обичам това, което правя“.
Твърде много хора смятат, че щастието е блуждаещ огън, неуловимо състояние, което може да се намери само с постоянно търсене и неуморими изследвания. Но щастието не е самоцел, то е по-скоро допълнение към нещо по-голямо. Исус казва: „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави“. „Всичко“ включва жизнено важните нужди за човека като храна, питие, дрехи, подслон. Той ни каза да не ги поставяме на преден план, а да търсим Божието царство.
Това е тайната на щастието, ако първо търсим Боживто царство. Как можем да направим това?
Всеки ден без остатък да се посвещаваме на Исус Христос, Нашия Цар. Това е пътя към истинското щастие.

Рени реши да се преместят в нова квартира. Приятелят ѝ Данчо реши да ѝ помогне. Докато тя беше на работа, той успя да продаде два кревата, от които тя много искаше да се отърве. Те заемаха доста място в старата ѝ квартира.
Но Данчо не знаеше, че когато котарака Том, любимецът на приятелката му, се изплаши, се крие в матрака на едното легло.
Така петгодишния котарак се озова на багажика на автомобил, към който бе превързан матрака.
Данчо разбра това по-късно, но да гони колата и да вземе Том, беше вече много късно.
Рени и Данчо позвъниха на семейството, което купи от тях двете легла.  Хората разбраха, какво се е случило и ги поканиха у дома си. Рени и Данчо отидоха там, обиколиха навсякъде, но не можаха да намерят котарака.
След 10 дена интензивно търсене, Том се намери.
Двама младежи им се обадиха и им съобщиха, че са видели котаракът близо до автогарата, до дома на хората, които купиха от тях леглата.
Рени и Данчо знаеха, че животното е изплашено и няма лесно да го хванат. За това направиха капан, в който сложиха любимите му сърдини и техни дрехи, за да може котаракът да усети позната миризма. След половин час Том се хвана в него.
Той беше отслабнал, но нямаше сериозна травми и наранявания.
Съвсем непознати хора помогнаха на младежите в този  толкова труден момент, да си намерят любимото животно.
Сега Том оздравява и се възстановява бързо, а това е голяма радост не само за Рени и Данчо, а и за хората, които станаха съпричастни към случилото се.

Едно момче много обичало да чете приказки и вярвало във всичко, което е написано в тях. За това търсел чудеса в живота си, но не можел да намери такива, които били подобни на тези в любимите му приказки.
Чувствайки разочарование в своите търсения, попитал майка си:
– Мамо, глупаво ли е да вярвам, че съществуват чудеса? Или в живота изобщо не съществуват такива?
– Мили мой, – с много любов казала майката, – ако ти се стараеш и станеш добър човек, всички приказки ще се сбъднат в твоя живот. Запомни, чудесата не се търсят, те сами идват при добрите хора.

Има магазин в Чикаго, който се затваря, едва след като е продадена и последната поничка. Предполагам, че това е добра идея за търговците на дребно.
Съгласете се, че няма по-добра реклама за даден продукт, от един малък запланиран дефицит.
Спомням си как през 90-те години купувах голямо количество от дадени стоки, защото чувах слух, че цената им ще се повиши скоро 10 пъти. Така някои стоки напълно изчезват от пазара.
Резултата бе плачевен за повечето от нас,  съгласили се да повярват на поредния слух. След това нито нещо се увеличаваше, нито изчезваше напълно от пазара. Единственото, което ще се запомни от това време са километричните опашки пред хранителните магазини…
За да се увеличи продажбата на даден продукт, достатъчно е да се създаде изкуствен дефицит. В края на краищата, хората са склонни да искат това, което не могат да получат.
Друг е въпроса до колко по този начин, ще се запази търсенето на дадената стока. Нали всеки продукт трябва да има собствено качество, което му гарантира постоянна продажба.
Да не забравяме, че пазара може да бъде преситен от това изделие. но днес чудесно действа максимата „Купи, хвърли, купи…“.  Е, не малък дял имат тук и рекламите, с безсмисленото си наблягане за нещо „по-хубаво“…..

Един човек умирал. Той бил на деветдесет години и нито един път не се бил оженил. Попитали го:

– Защо не сте се оженили? Сега, когато сте пред прага на смъртта удовлетворете нашето любопитство, ако разбира се не е тайна.

Старецът отговорил:

– Аз не съм против брака, но винаги съм търсил идеалната жена. Прекарах цялото време в търсене и така премина животът ми.

– Но нима това е възможно На нашата планета има милиони хора половината, от които са жени. Нима сред тях не можахте да намерите идеалната жена?

Една сълза се търкулнала по бузата на умиращия старец.

– Е, една все пак намерих.

Питащият бил в пълно недоумение:

– Тогава какво се случи, защо не се оженихте?

Старецът тъжно отговорил:

– Тази жена търсеше идеалният мъж…