Принц Чарлз взел решение да затвори своя магазин за плодове и зеленчуци „Vеg Shed“, който бил открил в своя дом в село Хейгруъв, в графство Глостершир. Причина за това били намалелите продажби и популярността на онлайн търговията. Потребителите предпочитали да си поръчват продукти по Интернет, а не да идват в неговото магазинче, където се продавали продукти от неговата ферма и били екологично чисти.

Но принц Чарлз съвсем нямал намерение да се отказва от продажбата на плодове и зеленчуци. Той решил да върви в крак с времето и да ги продава чрез Интернет.

Чарлз не е единственият представител от кралско семейство, който имал работно време за избран от него занаят. Въпреки, че обикновено казват: „Това не е работа за кралски особи“.

Аарон бил хлебар. Той помолил Бога да му даде успешна търговия. Погледнал през прозореца и видял един просяк на колене. Той излязъл и го попитал:

– Какво правиш, братко?

– Моля Бог да ми даде малко пари, – отвърнал просяка.

– И колко му искаш?

– Десетина лева….

– Ето ти 15 и ….не Го разсейвай повече, – казал хлебаря.

Британската източно-индийска компания имала монополна търговията в Индия и  контролирала всички солни мини. Начислявала високи данъци при покупката на сол и от това трупала огромни печалби.
За да защити солта от контрабандистите в цялата страна от Хималаите до Бенгалския залив била построена митническа линия дълга 4 хиляди километра. Тя била охранявана от 14 хиляди войника.
Разстоянията между митническите постове било една миля. Между постовете се простирал жив плет с височина 2.5 метра или каменни стени, а на някои участъци се използвали естествените прегради от широки реки.
Цялата структура била премахната през 1879 г., когато британското правителство решило да въведе в Индия режим на свободна търговия.

Една жена четяла думите на Исус, че вярващите не трябва да се притесняват за ежедневния хляб, нито какво ще облекат…

Стига до до думите: „не продават ли се две врабчета за един асарий“. Поглежда към паралелно посочено място, а там е написано: „не продават ли се пет врабчета за два асария“.
И изведнъж я осенила зашеметяваща мисъл: „Оказва се, че по времето на Исус са практикували търговия на едро с отстъпка“.

Същият този живот ни е научил , че има два вида хора. В едните Бог е заложил веселието, сполуката, леката ръка в начинанията, късмета. Такива хора успяват във всичко — търговия, занаят, …
Не че и на тях не се случва да се препънат, да паднат. Случва им се, но самата им природа им помага не да се изправят след падането, а да рипнат по-високо, отколкото са били преди това. И затуй и препъването, изправянето им е все с веселост, със смях и песен.
А другите?
За другите Господ е оставил тъгата и несполуката, те ги носят в себе си. Околните усещат несполуката в тях, както усещат лудия късмет на другите. И докато с едните са готови да тръгнат със завързани очи,  то отбягват и се боят от вторите и в най-разумното.