Дяволът отгледал три дъщери, но с тях живеело и едно красиво весело момиче. Настъпило време за годеж и сгледа. Тогава те получили имената си.
Най-голямата „Надменна“ я омъжил за княз.
Втората наречена „Алчна“, предложил на търговеца за жена.
Третата наричали „Завист“ и я взел поета.
Най-малката и красива „Любов“ я дали на всички в света.

Приготвил се търговец да пътува зад три морета та на четвъртото. Извикал дъщерите си и ги попитал:
– Какви екстри да ви донеса, скъпи мои?
– Донеси ми, татко, кривка! – помолила първата
– Това лекарство ли е, какво е? А на теб за какво ти е? – вероятно бащата бе чул копривка.
– О, не, татко! С него се правят по-лесно овали. А, вземи ми и логаритмична линийка.
– Колко сантиметра да бъде дълга, дъще?
– Няма значение, татко. Ще запомниш ли?
– Ще запомня. А на теб какво да донеса ? – обърнал се към втората си дъщеря.
– А на мен ми донеси тестер.
– Сухари ли ще печеш на него? – попитал бащата вероятно чувайки тостер.
– Не, татко, това е измервателен уред с проводници и скоби. И електронен не ми взимай. По стар модел искам. По-полезен ще ми бъде.
– Ох, – въздъхнал бащата, – а на теб какво да ти донеса? – обърнал се той към най малката.
– А на мен, татко, ми донеси фреза. А още електричен трион, ъглошлайф, бормашина и уред за електро-дъгово заваряване, а електроди не ми взимай, ще си взема от строежа.
– По дяволите! – закрещял бащата, – Вие сте жени! Не се ли виждате? На тебе червило, на тебе помада, а на най-малката  лак за нокти и списание „Cosmopolitan“.  И докато си дойда да бродирате! Ясно ли е? Огради не стройте, канали не копайте и дърва не сечете. Бог ми е дал дъщери, чувате ли ме?!

Един човек искал да бъде щастлив. Видял един търговец, който бил богат и щастлив. Търсача на щастие си помислил, че този човек е щастлив за това, че върти търговия и трупа богатство. И той решил да стане търговец.
Друг стремящ се към щастие срещнал щастлив семеен човек. Той си помислил, че жената и децата го правят щастлив. За това решил да се задоми и да има жена и деца.
Друг търсещ щастие видял един щастлив свещеник, който служил в храма. Той веднага решил, че причината за щастието на свещеника е мястото, което заема, за това станал поп.
Минало време, но никой от тримата не станал щастлив. Те имитирали това, което са видели, а са забравили за най-важното – любовта и предаността, а също и служенето на невидимите неща, които придавали вкус на щастие при тези хора.

При един мъдрец дошъл неговият ученик и попитал:
– Аз имам същите очи като теб, а защо не забелязвам това, което виждаш ти?
Мъдрецът влязъл в стаята и след известно време се върнал с древен ръкопис на непознат за ученика език. Разгърнал го и попитал:
– Какво виждаш?
Ученикът искайки да скрие невежеството си казал:
– В този ръкопис виждам вековна мъдрост.
Тогава старецът казал:
– В действителност, това са бележки на гръцки търговец. Аз зная и виждам това, защото веднъж не се уплаших да призная, че нищо не разбирам от това. След което научих този език.

Първата информация за книжни пари датира от 13 век, когато веницианския търговец и пътешественик Марко Полo посещава Китай. Той бил много удивен, когато видял правителството да разпространява някакви цветни хартийки и да задължава хората да ги използват като пари. С тях държавата плащала на чиновниците си, а хората данъците си.

Хартията била направена от кора на черница и оризова слама, а върху банкнотите бил поставен имтераторския печат, който гарантирал обезпечаването им  със стойността на злато и сребро.

Търговците първи усетили удобството на книжните пари, тъй като в тежките кесии със златни монети, жълтиците се нащърбвали, образите и цифрите по тях се изтърквали и това затруднявало оживената търговия.

Първите европейски банкноти се появили в Швеция през XVII век по времето на управлението на кралица Кристина. Тя направила опит да покрие недостига на сребърни монети, тъй като в кралството нямало достатъчно сребро. Банкнотите представлявали тънки медни листове, с необходимата гравировка.

Оживената търговия с Далечния изток донесла модела на книжните пари от Китай в Европа. Появили се първите монетни дворове и парични печатници. Новопоявилите се банки започнали да работят не само със златни и сребърни монети, но и с книжни купюри.. Постепенно се оформили и националните парични единици, обезпечени със съответното златно покритие., защитени и контролирани от държавата.