Парижките катакомби наистина съществуват, както и необичайната канализационна система, каято е обозначена с табелки с имената на улиците. Макар че Париж приема милиони посетители годишно, много от тях не знаят за обширната система от тунели под града.
Официално ги наричат Les carriures de Paris, кариерите на Париж, но сред хората са известни като „катакомбите“ и са едно от чудесата на града. Стените от кости, впечатляващите мотиви от черепи са открити за посещения.
Те датират от XVIII век, когато всички трупове и кости в претъпканото гробище Cimetiure des Innocents – Гробището на младенците, били ексхумирани и преместени във варовиковите тунели и пещери.
Последвали още останки от други гробища и в момента се смята, че там долу има цели седем милиона скелети. Никой не знае кой е създал необикновената и изящна подредба на костите; може би някой работник е искал да направи монумент на мъртвите, които вече нямало да имат надгробни камъни, бележещи гробовете им.
Стените, изградени изцяло от човешки кости и много от тях украсени с шарки от черепи, са подобаващо зловещи и понякога се осветяват за драматичен ефект.
Римляните вероятно са били първите, които са започнали да копаят варовик от земята, за да построят Лутеция — най-ранното римско поселище на остров Сите. Там, където сега се издига катедралата „Нотр Дам“, някога е имало паметник на римския бог Юпитер. Някъде след X век в кариерите усилено се е копаел варовик, за да се издигнат градските стени и да се построят „Нотр Дам“ и дворецът „Лувър“. В течение на дълго време катакомбите са били използвани за контрабандистки складове и са давали подслон на много бездомници. В по-близкото минало, през Втората световна война, както германската армия, така и Френската съпротива са имали бази в тунелите. През нашия век катафликите, полицейската част, която патрулира под земята, са открили в дълбоките тунели нелегални художествени галерии и дори киносалон.
Официално катакомбите се наричат „Костницата на Денфер-Рошро“ и входът се намира точно срещу метростанцията „Денфер-Рошро“. Само малка част от тях е отворена за посещения, защото тунелите са несигурни, тесни, често се наводняват и са осеяни с дупки и шахти.

Поради сушавото лято есента тази година беше дошла по-рано. Още се точеше септември, а пожълтелите листа на дърветата вече капеха. Златистата шума на дърветата не сияеше, както  обикновено, а изглеждаше уморена и потисната. Бакъреният блясък на габърите и лещака беше убит от ненавременна ръжда. Под небесния купол се влачеха парцаливи облаци. Често ръмеше.Изневиделица се втурваше вятър, грабеше мъртви листа и засипваше с тях мекия и безлюден път.
Тъжна и унила лежеше равнината. Смачкана ръж се редуваше с непожънат ечемик. Храната на хората беше се превърнала на посърнала слама, сплъстена като раздърпана черга върху измъчената земя. Тук и там стърчеше по някой самотен клас, останал по чудо не прегънат от ветровете, люшкаше се като вайкаща се жена насам и натам. Никъде не се срещаха орачи и копачи. Не се чуваше човешка глъч. Не се мяркаше добитък. По тоя път беше минала войната.
От веселите и цветущи доскоро полски селца бяха останали само купчини пепелища. Дори овошките бяха опожарени. Обгорените им и опушени стволове приличаха на изправени от гробовете мъртъвци.
Отдалече труповете на избитите хора изглеждаха като изтървани по пътя чулове и торби. Конете, макар и привикнали със смъртта се плашеха, извиваха шии и все гледаха да побягнат настрани.
Лицата на жертвите бяха отдавна оглозгани от вълци и лешояди, но по дрипите на облеклото можеше да се съди, че повечето от избитите са възрастни хора, младите ги продаваха и взимаха за тях добри пари.

На връх Еверест, където нехайни катерачи са изхвърлили 60 тона отпадъци, а това оказва пагубен ефект върху дивата природа.

А знаете ли какво можете да намерите в това бунище? Кислородни бутилки, разбира се използвани, стара палатка с колчетата й, тоалетна хартия, също използвана, картонени кутии, найлонови пликове, пакети от зърнени храни, консервени кутии, празни буркани и бутилки, стари спринцовки и игли, бейзболна бухалка и фризби, празна бутилка за газ, разбит хеликоптер е разбира се и трупове.

До кога ще трупаме боклук, няма ли край това?

Американска компания под покровителството на Пентагона разработва роботи с парен двигател, които могат да получат енергия, като използват намерените наоколо органични материали, съобщава  Fox News. Такива материали могат да бъдат тревата, дървото, старата мебел, даже и трупове. Машината съчетава механиката на 18 век, технологиите на 21 век и филмите на ужасите от 20 век.
Роботът е наречен с доста дългото име „Енергетичен автономен тактически робот“ или съкратено ЕАТR. Той може да намери, погълне и извлече енергия от каква да е биомаса наоколо, а също така за целта може да използва традиционните и алтернативни източници на енергия, като бензин, керосин, дизелово гориво, пропан, въглища, олио и слънчева енергия, когато това е необходимо.
ЕАТR получава енергия от двигател, който я произвежда  за сметка на „външна камера за горене“, която нагрява водата в затворената система.
Изразите като „биомаса“ и „други органични източници на енергия“ не е задължително да се ограничават до растителен материал, тъй като телата на хората и животните съдържат много по-голямо количество енергия, пък и могат да бъдат намерени на места, където се е водило сражение.
Както усещате новият робот ще бъде много полезен в армията. Заради енергийната си непретенциозност, той може да работи без зареждане и поддръжка. На неговата платформа може да се постави транспортна кола или линейка, система за връзка, даже и военна апаратура. Въпреки всичко създателите на робота твърдят, че той е конструиран по-скоро за мирни цели, независимо от очевидното си военното предназначение.
Може би  този вид машина е създадена с цел почистване на средата от органични отпадъци, но……важно е кой ще използва това чудо на техниката и с каква цел.