Станимира се ожени за фермер и се научи да консервира плодовете от богатата им реколта. Тя можеше да прави всякакви консерви от царевица, боб, домати и много други.

Всичко това изисква много обучение и  много работа, но Станимира не се отказа. Трудът даваше  резултати и през зимата тя се наслаждаваше на многото консерви.

Така и ние трябва да съхраняваме Божието Слово в сърцата си, за да черпим насърчение по време на беда.

Когато сме спокойни и нямаме проблеми, Божите думи могат да ни събудят от духовна леност, както киселите и лютиви консерви събуждат нашите сетива.

Обещанията за Божията грижа и любов по всяко време в живота ни е като сладко от уханни плодове.

Запомнянето на стихове бе трудно за Станимира, но тя не се отказваше, защото това променяше сърцето ѝ, като го превръща в хранилище на Божието Слово, от което можеше да черпи мъдрост и любов.

Появата на историята като отделна наука е свързана с името на великия древногръцкия философ Херодот. През 5 век пр.н.е. той е написал едно от най-великите произведения, описващи  гръцко-персийска война 480-479 г. до н. е.

Ръкописът, наречен „История“ се смята за най-ранния опит за отразяване на исторически-значими събития.

Малко по-късно древногръцкият учен Фукицид е написал 8-томно съчинение за Пелопонеската война.

За най-старият исторически документ се смята създадените от китайския хронолог Сима Цян записки „Ши Цзи“. В обемният труд се обединяват летописите от различните години на императорските династии, управители на различни области на Китай и важни събития започвайки от II в. до н.е.

Тази черна красавица са нарича Кал-Ел и тя обожава своя стопанин – Едуардо Серио.

Той е известен мексикански бизнесмен и меценат, основател на благотворителния фонд „Черният ягуар и белия тигър“, който се се грижи за големите котки.

Серио и екипът му са построили голям резерват в Мексико. Неговата задача е да увеличи популацията на лъвовете до 200 хиляди окончателно до 2030 г.

Това е прекрасна идея. Трябва да сме благодарни на Едуардо и такива като него, за титаничният им труд в тази нелека работа.

Марин покани Пламен на риболов.

– Интересно ще ми бъде да пробвам това ново за мен преживяване, – веднага се съгласи Пламен.

Беше прекрасен ден. Морето бе спокойно, а небето ясно, само че нямаше риба.

Пламен попита Марин:

– Нещо обичайно ли е да се върнеш без улов?

– О, да, – отговори Марин. – Това е риболовът! Понякога, колкото и да си добър в това, просто не хващаш нищо.

– Звучи доста обезсърчаващо, – сбърчи нос Пламен.

– Риболовът изисква постоянство, фокусиране върху правилните техники и не на последно място, спокойно приемане на резултата, какъвто и да е той.

Пламен го гледаше още по-недоверчиво.

– Нашият живот на вяра, – продължи Марин, – понякога прилича на риболова. Дори да сме направили всичко „както трябва“, ни се струва, че нищо не сме постигнали“. Както риболовът така и християнският живот изискват постоянство в молитва, четене на Словото, общение с вярващи и благовестие.

– Щом няма резултат, няма награда, – заключи Пламен.

– Трябва да вярваме, – каза въодушевено Марин, – че когато сме се трудили цяла нощ и не сме уловили нищо, Исус не ни е изоставил и ние ще получим награда за труда си, „в Господа трудът ви не е празен“. Трябва да искаме от Бога постоянство и търпение в служението, дори когато ни се струва, че не постигаме добри резултати.

– Вероятно трябва да съм уверен, че Исус действа в мен и чрез мен, – каза тихо Пламен.

– Не се съмнявай в това, а бъди сигурен, – насърчи го Марин.

Дерек Хоя е 23 годишен жител на Лондон. Той събира милостиня на улицата и по този начин си докарва по 400 долара ежедневно.

– Това е твърде тежък труд, – признава Дерек. – На първо място трябва да притежаваш забележителни актьорски способности, за да предизвикаш в тях жалост и да ги накараш да отворят портмонетата си.

До сега на текущата сметка на Дерек в една от лондонските банки има 15 хиляди долара.

В редките часове на почивка той се показва в най-скъпите магазини. Работната му дреха трябва да произведе впечатление на „бедност, съхраняваща човешкото достойнство“.

„Аз не се страхувам да работя, но гладувам и замръзвам. Моля помогнете ми“.
Това е плакатът, който Дерек смята за най-ефектния.