Репеят помага при бъбречни камъни, подагра, гастрит, язва на стомаха, диабет, подагра, ревматизъм, артрити, болести на ставите и устната кухина.
Корените на лечебното растение се препоръчват от билкарите и при малария, газове, бронхит.
Отвара от семената се пие срещу световъртеж.
Растението се използва при контузии и наранявания, изкълчвания, разширени вени, при изпъкнала кост на палеца на крака, а също и за налагане при ревматизъм, натъртване, подагра.
Накиснати корените на растението в терпентин в съотношение,  1:10. Получената настойка се използва за мазане при ревматизъм и шипове. Сварените листа се препоръчват за налагане на лапи при ревматизъм, подути лимфни възли, рани от изгаряния и хемороиди. Приготвя се и отвара за укрепване на косата при косопад. Помага при прекалено мазна кожа и при акне.
Репеят цъфти през юли и август. Расте по влажни и необработени места в цялата страна. Най-лесно ще го намерите в предпланинските и полски райони, из храсталаците, горите, мочурливите и влажни места.
За лечебна цел се използват главно корените на едногодишните растения, вадени през октомври-ноември или през март. Корените на двугодишните са кухи и негодни за лечебни цели. Ще разпознаете едногодишните растения по това, че нямат стъбло, а само листа.
Коренът внимателно се изважда от земята, измива се добре и се пуска за няколко минути в гореща вода. След това се нарязва на ситно и се суши на сянка. Съхранява се в добре затворен съд, защото много лесно се овлажнява.
Корените на репея са богати на инулин, пребиотик, който подпомага развитието на Bifidus бактериите в храносмилателния тракт.
Корените на репея съдържат протеини, етерично масло, гликозиди, фитосттерин, танини, мазнини, органични киселини, микроелементи, горчиви вещества, дъбилни вещества, слузни вещества и други.

Самите лекари я наричат фармагедон. Защо купуваме таблетки, за които не знае Световната здравна организация? Защо се крие, че язвата на стомаха може да бъде излекувана само с една таблетка?
Ясна е работата. Не е изгодно да се изгуби печалба от 3 милиарда долара и да се излекува язвата за 100 долара от един път.
Вероятно сте наясно, че вашите черва се населяват от милиарди полезни бактерии, които съставляват нормалната микрофлора на вашия интестинален тракт. Нормално е тези бактерии да надделяват над болестотворните микроорганизми, които също обитават червата.
В някои случаи обаче, в резултат на продължително антибиотично лечение, стрес или лош хранителен режим се предизвиква дисбиоза, състояние, при което се наблюдава потискане на нормалната микрофлора и прекомерно размножаване на болестотворни бактерии или гъбички. Дисбиозата може да причини както диария, така и запек.
А знаете ли, че дисбиозата официално не е зарегистрирана като болест?
Производителите на лекаратва се съревновават по между си и колкото „по-яки“ са обясненията свързани с лекарствата, толкова по-голяма е печалбата.
Валокордин и Корвалол се наричат опиум за народа, защото един път приели лекарството, вие не можете да се откажете от него. Лекарството не лекува сърцето, то просто успокоява нервите. Корвалол включва фенобарбитал, който е наркотик. Тези лекарства не са разрешени за внос в ЕС и в много други страни.
Повечето лекарства по рафтовете на нашите аптеки лекуват симптомите на болестите, а не самите заболявания, което води до огромна вреда за човека.
Но най-лошото е, че лекарите и самите фармацевти, са заблуждавани с невярна информация.

Биолозите са изправени пред един изненадващ факт: малки охлюви са останали живи, след като са преминали през храносмилателния тракт на птиците и един от тях дори се размножил.
Орнитологът Sinitiro Wada и колегите му от Университета Тохоку  изследвали хранителния режим на два вида птици, живеещи на остров Хахадзима. Храната на тези птици се състояла от 174 вида охлюва.
С течение на времето станало ясно, че повече от 17% от охлювите, оцеляват в стомасите на птиците. Освен това, един от охлюви,  дори възпроизвел потомството.
Японски изследователи предполагат, че охлювите са били в състояние да оцелеят благодарение на малкия си размер. Средната дължина на черупката им е не повече от два и половина милиметра. Учените подчертават, че при такъв необичаен начин на пътуване в стомасите на птици, охлюви могат да заселят нови местообитания.