Трима физика от университета в Токио са описали левитация, осъществена в триизмерното пространство с помощта на звукови вълни.
Начините да се задържа обект с малка маса във въздуха са няколко. Най-разпространена е левитация чрез магнетизъм. Друг метод за левитация е използването на сгъстен въздух, насочен към повърхността, където се намира предмета.
Новата методика е свързана с преместване на маслени капки и клечки за зъби с помощта на звукови вълни.
До сега на учените се е отдавало да откъснат даден предмет от повърхността и да го задържат във въздуха, но предметите са се движели нагоре и надолу, тази левитация е двумерна.
За да се увеличат броя на посоките, японските учени са добавили повече източници на звук и са използвали система за контрол, която премества точката на фокусиране в камерата.
Системата се състои от четири високоговорителя, два се използват за левитация и два за преместване точката на фокусиране. Така предмета се движи в различни направления.
Като част от експеримента са тествани леки дунапренови топки. По нататък в изследванията се е установило, че устройството може да задвижи електрически компоненти, дървени клинове и дори метални гайки и болтове.
Тъй като системата използва само ултразвукови вълни, за човешкото ухо тя е абсолютно безшумна.

– Защо си толкова упорит? – попитали магарето.
– Аз ли се инатя? – изненадало се магарето. – Този човек е упорит. Колкото и да му се съпротивлявам, той все ме удря. На негово място отдавна щях да съм се отказал.
Всеки вижда света със собствените си очи и разсъждава от своя гледна точка.

Параболоцилиндрични концентратори се използват в слънчевата енергетика не от скоро.
Съществуват така наречените слънчеви електростанции във вид на кули. Те представляват хелиостати, система от огледала, които могат да се позиционират. Сами отразяват и концентрират слънчевите лъчи в една точка, например, в резервоар с вода.
Има и „преносими“ версии на хелиостати, чрез които може да се готви храна.
По същия начин, един небостъргач в Лондон, който е с вдлъбната форма и е покрита с плоско стъкло, концентрирана слънчева енергия в няколко превозни средства от града.
Някои предприемчиви британци са се възползвал от безплатната слънчева енергия и са си направили топло ястие на улицата.

Една врана като гледала как гъските се готвят да отлетят на юг, решила да замине с тях. Водача на ятото, когато разбрал желанието на враната, строго я погледнал и й казал:

– Ти не си прелетна птица, как ще летиш с нас?

Враната самонадеяно отговорила:

– Аз съм силна и ще успея!

– Както искаш, – казал водачът, – ще полетим и ще видим.

На сутринта ятото тръгнало, а с него и нашата героиня. Когато се спрели да нощуват, познайте кого нямало сред ятото? Да, вие сте абсолютно прави!….

Накрая, когато слънцето почти прибрало лъчите си, между почиващите птици се приземила уморена, гладна и разрошена врана.

Водачът дошъл при нея и казал:

– Врано, помисли си добре! Ние ще летим през морето. Три дена няма да спираме никъде за почивка. Няма да успееш!

– Глупости! Аз съм силна! Всичко мога! Ще успея!

На сутринта ятото отново продължило пътя си.

Три дена след като гъските прелетели морето, на хоризонта се появила черна точка. Да, това била враната. Изглеждала зле, едва дишала. Не била в състояние да каже нещо.

Гъските се събрали край нея, а водачът казал:

– Да, врано, ти наистина си силна! Ти успя!

– Оставете! Силна съм, но каква голяма глупачка съм!?

Живял един поет. Той пише стихове с дълбок философски смисъл. Носел своите стихотворения в различни списания и издателства, но те не ги публикували. Редакторите се позовавали на факта, че неговите стихове са в противоречие с гледната точка на обществото, че неговата поезия не подтиква към положителните и творчески мисли, а срещу тях и тези стихове няма да принесат полза, а само ще навредят.
Един ден поетът решил да излезе на улицата и да прочете стиховете си на минаващите. Той избрал един булевард, който вечерно време бил особено оживен и започнал да чете стиховете си. Около него се събрала тълпа. След няколко стихове между хората се породили оживени дискусии. Хората се разделили на две, едните защитавали стиховете, а другите ги отричали. В спора се намесил и поетът. Той започнал ревностно да защитава творенията си. Постепенно се отдръпнал на страни. Разбрал, че е дал повод на всеки да говори за нещо свое. Неговите стихове никой не запомнил.
И тогава на поетът дошла друга идея. Той се отправил в покрайнините на града, където живеели бедни хора, много от тях били неграмотни.
Застанал на един кръстопът и започнал да чете стиховете си. След известно време, той бил заобиколен от хора, които го слушали затаили дъх. Той продължил да чете и видял, че много от хората се просълзили. Когато свършил го аплодирали, дошли стиснали му ръката и му благодарили.
– Харесват ли ви стихотворенията ми? – попитал поетът.
– Стиховете ви са много красиви! – казали хората.
– А какво ще кажете за дълбокият им смисъл? – попитал поета, искайки да разбере публиката си.
– Ние нито едно стихотворение не разбрахме, – казали хората. – Ние и половината от тези стихове не знаем. Но думите в тях са красиви, гладко са свързани, в тях звучи музика. Дошъл си при нас и си ни донесъл тази красота. Толкова много си се старал за нас. И за това ти благодарим, че си го направил. На нас рядко ни обръщат внимание богатите и образованите, а ти дойде и ни донесе толкова много красота, благодарим ти.