Под натиска на гражданските вълнения и опозиционните политически сили, украинският президент Виктор Янукович е бил принуден да приеме необходимостта от бързо премахване на скандалните закони, които са били взети с долеми процесуални нарушения, които в Украйна се наричат „диктаторски“.
След вчерашните разговори на опозиционните лидери с Янукович стана известно, че депутатите от Върховната Рада ще се вземе решение за премахване на закони, които нарушават правото на гражданите за мирни събрания. В допълнение, депутатите трябва да намерят начин да се освободят огромното количество предварително арестувани протестиращи в Киев и други украински градове, както и да разгледат възможността за оставката на правителството на Украйна.
Междувременно протестиращите граждани искат също така, да се накажат отговорните за злоупотреби срещу протестиращите. По-специално, войници, които при десетградусов студ са събличали голи протестиращите, биели ги и снимли за спомен. Един от записите на такъв тормоз, се е появил в Интернет и е предизвикал остри критики от много чужди страни.
Не е ясно как ще бъдат удовлетворени изискванията на протестиращите относно оставата на правителството, разпускане на Върховната Рада и насрочване на нови парламентарни избори, но Янукович е готов да се върне към предишната версия на Конституцията, която значително ограничава правомощията на президента, признавайки Украйна за парламентарно- президентска, а не за президентско – парламентарна държава.

Подобни нетрадиционни методи на изследване включват изучаването на методи за управление на съзнанието и дистанционно въздействие върху човека.
Подобни опити и експерименти са провеждани в СССР и САЩ.
Например, американският проекта MKUltra, разработен под контрола на ЦРУ от 1950 г., прилича много на съветското устройство, генериращо електромагнитни излъчвания.
В СССР са похарчили милиарди долари за финансиране на секретни парапсихологични изследвания. За това е разказал един от учените на Изследователския център за перспективна роботика и науки за околната среда в Щутгарт.
Серж Кернбах в своя доклад „Нетрадиционные исследования в СССР и России: краткий обзор“, базирайки се на различни съветски документи и публикации, за първи път е потвърдил, че в СССР от 1920 година са разработвали и са се опитвали да използват методи за манипулиране на съзнанието. По думите на учения, експериментите, които са наречени „психотронни“ са провеждани върху хора.
Ученият казва, че дори и в Съветския съюз е разработено специално устройство, което генерира и запазва висока честота на електромагнитните лъчения.
Американският проект MKUltra е използвал различни методи за работа върху психичното състояние на хората, както промяна функциите на мозъка, хипноза, изключване чувството за болка, вербално насилие и сексуален тормоз, както и различни форми на изтезания. Имайте предвид, че този проект е бил забранен в САЩ през 1973 година.
В СССР подобни изследвания са строго засекретени, информация за резултатите от експериментите почти няма. Според Серж Кернбах не е ясно дали тази дейност се извършва в Русия днес.

Хубава ли е думата „по-късно“? Щом не сега, а някога или не ми се иска в момента, може и „по-късно“.
Ние отлагаме работа, радост, почивка, дори любовта.
Младоженци искат деца, но остават това за „по-късно“. Време е едно момиче да се омъжи, но то отлага за „по-нататък“.
А кога ще настъпи това „по-късно“? Най-често никога! И защо?
Ето как стават нещата.
Млад човек иска да пътува, да види други страни, но ….. първо трябва да учи и отлага. След това си търси работа, отново си казва „по-късно“. Запознава се със прекрасна девойка, жени се и …вече не му е до пътуване.
Красиво момиче се ползва от вниманието на много млади мъже. Да се омъжи? Не, „по-късно“! Сега е време да се наслади на живота, да се порадва на красотата си и да изпитва само удоволствие. Всичко остава за „по-късно“ и женитбата, и децата. Въпреки това времето лети, то като че ли бърза по някаква причина. И тя вече не е така търсена, не толкова желана, за да стъпят с нея в брак. А за деца, да се раждат на тази възраст е опасно …..
Жената търпи грубият си мъж. Успокоява се, че децата ще тръгнат на училище, ще стане по-лесно, „по-късно“ ще решава. Времето върви, а тя си мисли, че децата трябва да постъпят в някой институт, а нейния проблем… „по-късно“. Времето върви, вече е късно да се решава. Тя е привикнала на тормоза, а мъжът й си е останал същия. Жалко за нея….
Навярно разбирате колко е удобно да кажеш „по-късно“? Всеки от нас го прави, но все пак някога трябва да реши.
Тази дума може да съсипе живота ни. От какво малко словосъчетание често зависи животът ни.
Нека да се замислим и завинаги да премахнем тази дума …..