Валери бе малко момче, почти четиригодишно дете.
Той подритваше топката в къщи и без да иска удари полилея. В резултат на това падна един плафон на пода.
Валери разбирайки, че е направил нещо лошо, се скри под масата.
След като изчака малко и се увери, че никой няма да му се кара, излезе изпод масата, въздъхна и обобщи:
– Навярно и Бог не е успял да забележи …..
Това е отборна игра с ирокезки произход. Популярна е предимно в САЩ и Канада.
Отборите са по 10 души. Всеки играч се стреми да порази вратата на съперника с гумена топка, която може да се рита или да се удря с нещо средно между хокеен стик и ракета за тенис.
Лакросът е бил част от официалната програма на Олимпийските игри през 1904 и 1908 г. А на игрите през 1928, 1932 и 1948 г. е бил демонстративен спорт.
От 1974 г. се провежда световен шампионат по лакрос, в който вземат участие отбори на различни страни, включително и на племето ирокези.
България има един отбор по лакрос, който се казва “ Български Ханове „.
В магазина имаше много хора както обикновено. Ескалаторите пълзяха нагоре надолу без да спират.
Мая стоеше до майка си и си играеше с много красива топка. Изведнъж детето трепна и погледна към другия край на магазина.
Там малко момиченце молеше майка си, нещо, но жената отрицателно клатеше глава и обясняваше нещо много дълго. Но малкото момиченце бе готово да се разплаче.
Мая скокна и отиде при малкото момиченце. Тя му подаде топката си и каза:
– Това е за теб. Само я дръж по-здраво.
Малкото момиченце дари Мая с широка усмивка и ѝ помаха с ръка, когато Мая отиде при майка си.
През 1985 г. група учени от САЩ и Великобритания открили молекулярни съединения на въглерода, които много напомняли по формата на футболна топка.
Учените искали да нарекат на тази форма откритието си, но не могли да се споразумеят, какъв термин да използват football или soccer, както наричали футбола в САЩ.
В резултат на това, съединенията нарекли фулерени в чест на архитекта Фулър, който изобретил геодезически купол, съставени от тетраедри.
На нашата планета, фулерени са образуват при изгарянето на природен газ или при разряд от мълния.
През лятото на 2011 г., бяха направени изследвания на проби от въздуха, взети над Средиземно море. Във всички 43 проби, взети от въздуха по крайбрежието от Испания до Турция, бяха намерени фулерени.
Те могат да бъдат намерени в космоса като газ и в твърдо състояние.
Унесен в мисли, Камен почти не забеляза група десетгодишни хлапета, които крещяха. Когато се приближи разбра, че малчуганите замеряха с камъни едно четиринадесетгодишно, високо и красиво момче и му крещяха:
– Тъпак! Малоумен! Лигаво лайно! …….
Но въпреки ръста си, едрото момче само се свиваше от страх и болка при всеки удар. Един камък го улучи в челото и то се свлече на земята. Малчуганите се втурваха напред, готови да го ритат.
Камен връхлетя, сграбчи едно за ухото, препъна друго и лекичко го срита. След миг цялата банда търти на бяг, сипейки ругатни.
Камен се наведе над падналата жертва.
– Няма страшно, отидоха си – каза той на ридаещото момче, което се беше свило на топка и закриваше лицето си с длани.
Момчето продължаваше да хлипа.
– Няма да те нараня. Те си отидоха.
Камен го докосна леко по рамото. Момчето изведнъж оживя и замахна с такава бързина, че юмрукът му улучи челото на спасителя му.
Камен отскочи с вик на изненада и болка. Момчето го изгледа смаяно и запълзя назад към близката стена, като се озърташе с ужас за мъчителите си.
– Какво ти става, луд ли си? – викна Камен на уплашеното момче. – Опитвах се да ти помогна, а ти без малко да ме убиеш.
Момчето продължаваше да го зяпа, накрая започна да мучеше несвързано.
Камен осъзна, че момчето е нямо. Протегна ръка. Момчето бавно я хвана и той му помогна да се изправи.
– Ела с мен, – каза му Камен.
Момчето го гледаше без да реагира. Беше и глухо. Камен му направи знак да го последва и то бавно тръгна, плачейки от болка и унижение.
Десет минути по-късно, когато Камен почистваше момчето във кухнята, нахълта Ана. Като видя окървавеното момче Ана ахна и кресна:
– Какво си му сторил?
– Едни чаровни хлапета го замеряха с камъни и аз ги прогоних, – викна Камен на свой ред.
Ана се почувства виновна за избухването си.
– Съжалявам. – каза тя, но Камен само изсумтя. – Много съжалявам, – повтори тя, после разтревожена пристъпи до момчето и го целуна.
Камен я гледаше изумен. Момчето малко се поуспокои. Ана го погали по косата и погледна към Камен.
– Това е брат ми Самуил, – обясни тя. – Хората го смятат за малоумен. Той е глухоням. Обясни ми какво стана?
– Беше на улицата и някакви хлапетата хвърляха камъни по него.
– Изверги! – възкликна тя. – Мислят, че всичко ще им се размине, защото той не може да се оплаче.
– Няма ли кой да го пази?
– Има, но иска да бъде сам и вечно бяга навън, защото иска да бъде като другите. Но те го мразят и се боят от него. Казват, че бил обладан от дявола.
Вече по-щастлив, Самуил посочи Камен, измуча и изигра сцената с хвърлянето на камъни и появата на спасителя му.
– Той иска да ти благодари.
– Как разбра? – попита недоверчиво Камен.
– Не знам, но той има добро сърце, макар да не може да говори.
Тя хвана ръката на Самуил, разтвори дланта му и я протегна към Камен. След като момчето разбра какво се иска от него, започна енергично да тръска ръката на своя спасител.