За разлика от другите кореноплоди сладките картофи могат да се съхраняват продължително време, дори при високи температури.

В свеж вид сладкият картоф не се употребява в храната.

Един картоф може да достига до 8 килограма.

В редица страни на Африка сладките картоф са главен източник на препитанието им.

Световен лидер в отглеждането на сладки картофи е Нигерия. През 2012 г. в Нигерия са извадени 38 милиона сладки картофи, докато в Гана, която държи второ място по производството на културата е успяла да събере само 6,64 милиона тона.

Идеята за „невидими“ сандали дошла на знаменития дизайнер още в годините на Втората световна война, когато традиционният материал за обувки бил много скъп.

Веднъж Ферагамо наблюдавал как италианските рибари хвърлят мрежа и му хрумнало: „Защо да не направя горната част на обувката от найлонови прозрачни ремъци“?

Своя модел той предложил след войната, през 1947 г. Даже взел наградата на Нейман Маркус.

Към найлонова горна част на сандала била добавена клинообразна пета. В резултат на това се създавало усещане, че краката на жената сякаш се движат над земята.

Въпреки „икономическия“ замисъл, тези обувки стрували скъпо, а изглеждали излишно лаконични.

Във вестниците тогава написали: „Защо да купувате невидимите обувки за 29.85 долара, след като на същата цена можете да си купите четири тона въглища?“

Новаторството на Ферагамо оценили чак през 1960 г. Оказало се, че присъствието на отсъстващото може да бъде привлекателно.

През 2007 г. компанията Odyssey Marine Exploration, която е специализирана в геоложки проучвания, намерила на шелф испанския кораб. На борда му имало златни и сребърни монети.

Общото тегло на монетите било 17 тона, а стойността им отговаряла на около 500 милиона долара.

Предполага се, че този товар е превозван от кораба „Merchant Royal“.

След като съкровището било намерено се разразил ужасен скандал. Правителството на Испания трябвало да заплати това съкровище.

А самото злато било изнесено от територията на Перу.

„Кампай!“ е най-известният японски тост. Буквално той се превежда като „суха чаша“, а по смисъл е близък до нашия „До дъно!“

Към тази фраза в Япония се отнасят сериозно.

Смята се за грубост да започнеш да пиеш преди всички да са си налели и да са произнесли „Кампай!“

Приема се за добър тон при започване на пиене да си поръчаш само една напитка. Според японците това укрепва другарския дух.

Данаил попадна в приюта с деца като него, невиждащи, загубили зрението си. Той носеше очила, за да не разберат хората, че е сляп по рождение.

Данаил много обичаше музиката. Той се опитваше да нагласи чутата мелодия на клавишите на мобилни телефон. Това учуди много учителите му.

– Данаил иска да се научи да свири на пияно, – каза Василев на директорката на приюта.

– Дайте го на Даря, може би тя ще измисли нещо по случая, – каза директорката.

Така започна неговото обучение. Учителката му по музика Даря Николова, слагаше пръстите му на клавишите, като му показваше как най-лесно може да извлича тоновете от тях.

По-късно Данаил не само свиреше, но и сам съчиняваше музика, пишеше песни. Той е много критичен към себе си и някои от творбите си унищожаваше веднага щом не му харесваха.

На един конкурс Данаил порази журито и зрителите със свиренето си.

Стана студент в института по социални технологии и рехабилитация.

Всеки ден изминава пътя от дома до института. Пътят не го плашеше. Той не се страхува, че ще се заблуди.
Освен в своя град Данаил се движи така и в околните селища, дори ходеше и на екскурзии и по-надалече.

Често го питаха:

– Как се ориентираш в града?

А той отговаряше:
– Прекрасно разбирам как е изграден един града. Знам, че се състои от квартали, които се разделят на разни участъци. И във всеки квартал има кръстовища със светофар и пешеходна пътека.

Когато Данаил се движи в града, той скрива бастуна си в чантата, но слага задължително очила, които отчасти скриват слепотата му.

Веднъж учителят му се скара:

– Защо не се движиш с бастуна си?

– С този бастун само предизвиквам съжаление, – глухо изропта Данаил. – Не могат ли хората да разберат, че да си сляп, това не е повод да те съжаляват? Инвалидността е непосредствена причина, човек да се усъвършенства и да развива своите умения.

Своите навици Данаил развиваше ежедневно. Неговата главна задача бе, да бъде полезен на хората.

Питаха го:

– Когато завършиш института, с какво ще се занимаваш?

– Ще уча хора, като мен, които не виждат да се ориентират в града, да скачат с парашут и разбира се да се усъвършенстват в музиката.