В малък оазис в пустинята растяло малко красиво палмово дръвче.

Веднъж край него се завъртял един лош човек. Гледайки, колко крехка и нежна е палмата, пожелал да я унищожи. Взел един голям камък и го заклещил в корените на дървото.

Младата палма правела много опити да се освободи от него, но не успявала.

За да може да живее с този товар, палмата започнала да пуска много дълбоки корени в земята. Благодарение на това, тя станала най-голямото и най-силното дърво в оазиса.

След години от там минал пак същия човек и пожелал да види какво е станало с малката палма, която искал да унищожи.

Когато застанал пред нея, не могъл да я познае. А тя му казала:

– Трябва да ви благодаря, тъй като камъкът, който поставихте между корените ми, ме направи по-силна.

В Китай малки търговски стоки на територията на страната ще се разнасят с роботизирани безпилотни самолети. Устройството бързо и точно ще доставя пратката и в такива райони, където това е затруднено.
Подробна характеристика за робота все още няма, но се знае, че устройството ще се придвижва по зададен маршрут и ще използва GPS. При непредвидени обстоятелства роботът може да бъде превключен на ръчно управление. Той може да се издига на височина 100 метра и да пренася товар тежащ около 3 килограма.
Широкото разпространение на безпилотни самолети ще позволи на китайците да осигурят надеждна система за доставка в райони на страната, където не могат да се транспортират товари по пътищата. Освен това се икономисва гориво, тъй като безпилотните летателни апарати работят на батерии и не консумират скъп бензин.
Трябва да отбележим, че в САЩ доставка на поща с робот за сега не е разрешено, но в близките години с това ще се заемат повече от 30 хиляди робота. Навярно в много страни тези безпилотни апарати ще заемат мястото си в съвременните пощи.

На един кораб веднъж избухнал пожар. Той плувал по канадските езера. Сред пътниците настанала паника. Един златотърсач от Калифорния се връщал с този кораб у дома си. Той вързал съкровищата си на кръста, сложил спасителния пояс и така се надявал да доплува до брега.
Когато се готвел да скочи във водата към него притичало момиченце и отчаяно завикало:
– Спасете ме! Нямам баща, който да ми помогне. Аз съм сама и не мога да плувам. Моля ви, спасете ме!
Прекрасното детско лице било обляно в сълзи. Две уплашени очи гледали умолително златотърсача. Той погледнал товара си и нежната детска ръка, която се протягала към него. В главата му засвяткали, като светкавици в буря, противоречиви мисли:
„И двете не мога да спася! Трябва да оставя златото или детето!“
Решително хвърлил товара си в езерото и хванал момичето за ръка.
Скок. Неимоверни усилия и отчаяна борба. Накрая доплувал до брега. Излязъл на брега и изпаднал в безсъзнание.
Когато дошъл на себе си, момиченцето стояло до него и му разтривала гърдите. Сълзи се стичали по нежното му личице. Колко скъпо му било сега това дете. Той го бе спасил с цената на съкровищата си,  които изгуби, а те са събирани с тежък труд, в течение на много години.
В света се чуват милиони гласове, вопли на наранени сърца, гинещи в греха и множество пороци. Чувате ли ги? Те молят!
– Помогнете ни! Спасете ни!
Изхвърлете вашите временни съкровища, човешките души са много по-скъпи! Покорете се на Господа и Той ще ви направи оръдие за спасение на хората.

За Наум от Гизмо разказват, че бил сляп с двете очи. Двете му ръце били ампутирани, двата му крака били отрязани, а тялото му било покрито с циреи. Полагали носилката му в съдове с вода, за да не лазят мравките по него. Веднъж носилката му била положена в разрушена къща и хората поискали да я преместят. Тогава той им казал:
– Първо изнесете покъщнината, а после моята носилка, понеже докато тя е вътре, тя няма да се срути.
Те изнесли покъщнината, а после и носилката и миг след това сградата рухнала. Тогава го попитали:
– Щом си толкова праведен, защо са ти се изсипали всички тези злочестини?
Той отговорил:
– Аз съм виновен за тях. Веднъж вървях към дома на тъста си и водех три магарета с товар: едното с храна, второто с питиета и третото с най-различни деликатеси. Срещнах един човек и той извика: „Моля те, дай ми нещо да ям.“ Аз му казах: “ Почакай докато сляза от магарето си.“ Когато слязох и погледнах, човека беше умрял. Падна върху него и казах: “ Дано очите ми, които нямат милост да ослепеят; дано ръцете ми, които нямаха милост към теб да бъдат отрязани; дано нозете ми, които нямат милост към теб, бъдат отрязани“. Но не намерих покой, докато не казах: „И тялото ми да се покрие с циреи““.
Тогава те казали:
– Горко ни, че те виждаме такъв!
А той им казал:
– Горко на онзи, който щях да бъда, ако не ме виждахте такъв сега.!

На една година човек е като цар, носят го и всички го прегръщат и целуват.
На две или три години той е като прасе, което рови из боклуците.
На десет подскача като козле.
На двадесет е като цвилещ кон, кичи се и си търси съпруга. Ожени ли се прилича на магаре, носи тежки товари.
Стане ли баща, добива смелост на куче, за да осигури прехраната на семейството си.
Когато остарее накрая е приведен като маймуна.