Британската компания Vodafone заедно с Университетския колеж в Лондон, представи прототип на многофункционален чадър.
Чадърът наречен Booster Brolly може да зарежда малки устройства и да подобрява приемането на 3G сигнал.
Чадърът е снабден с 12 силициеви слънчеви батерии, вшити в купола му. Те генерират достатъчно енергия за захранване на усилвателя на 3G сигнал, LED фенерче и USB зарядно устройство за вашия телефон.
Според разработчиците, вграденото зарядно, може да зареди вашия смартфон за 3 часа.

Една събота, преди да се прибере вкъщи, пасторът реши да се обадя на жена си. Бе вече почти 10 часа. Той звънна, но жена му не вдигна слушалката. Дълго чака, но никой не се обади. След известно време той отново набра домашния номер и жена му веднага отговори. Пасторът попита:
– Защо не вдигна слушалката, предния път, когато ти се обадих?
– Никакъв звънец не съм чула, – изненадано отговори жена му.
Този случай щеше да се забрави ако в понеделник в църквата, в стаята на пастира не иззвъня телефона. От телефонната слушалка звучеше мъжки глас:
– В събота вечерта от този телефон някой ми звънна….
Пасторът дълго не можеше да разбере за какво става дума. Тогава мъжът каза:
– Телефонът дълго звънеше, но аз не отговорих.
Пастирът си спомни за случилото се с него.
– Извинявайте, че съм ви обезпокоил. Исках да се обадя на жена си, но изглежда по грешка съм набрал вашият номер.
Мъжът смутено каза:
– Разрешете ми да ви разкаж , какво се случи тогава. В събота аз исках да се самоубия. И преди да направя това се обърнах към Бога: „Ако ти наистина съществуваш, чуваш ме и не искаш да направя това, моля те, дай ми знак“. И в това време телефона иззвъня. Дойдох до него и видях на таблото изписан надпис: „Господ Всемогъщ“. Гледах звънящия телефон и не смеех да вдигна слушалката.
Църквата, в която служи пастира се е нарича  „Домът на Всемогъщия Бог“ – „Almighty God Tabernacle“.

Той е само на седем години, но това, което преживя през тези часове беше страх и ужас. Сега лежеше на леглото в болницата и се чувстваше изтощен, но не можеше да заспи.
Спомените от случилото се въртяха като на лента от някой филм на ужасите.
Беше си до дошъл от училище. Мама и татко бяха на работа. Реши да излезе на балкона и да простре изпраните си панталони. От височината му се зави свят. Загуби равновесие и падна върху стъклото. Видя как то се пропука и дясната му ръка беше почти отрязана.
Пригади му се от кръвта, но се надигна и едва се добра до телефона. Набра номера на Бърза помощ. Не дочака да го попитат, а бързо изстреля:
– Ръката ми… ударих в стъкло.. много кръв.
От отсрещната страна затвориха без да попитат за адреса. Момчето помисли, че линията бе прекъсната и отново набра номера, почти извика в слушалката:
– Моля изпратете линейка….
Отново се чу писукащия звук, оповестяващ за прекратена връзка.
Опита пак…. Не помнеше колко пъти бе звънял. Всеки път уплашен крещеше отчайващо в слушалката.
Накрая остави телефона и едва излезе от стаята. Кръвта му се стичаше на пода като пусната на воля чешма. Тръгна към пътната врата, но в антрето усети как го обви мрак, краката му омекнаха и той загуби съзнание.
Една жена със свито сърце бързаше към дома. Нещо се бе случило. Тя бе изтръпнала цялата, а мислите ѝ рисуваха зловещи картини. По-бързо, но краката, като че ли от напрежението отказваха да я слушат. Жената имаше чувство, че всичко край нея се движи, като в забавен кадър, а тя едва отмества краката си.
Най-сетне, ето я и кооперацията. Нахълта във входа и за секунди се озова пред дома си. Бутна вратата и извика. Синът й лежеше в локва кръв. Притича до телефона и звънна…
След 10 минути линейката пристигна. В микрохирургията 4 часа пришиваха ръката, но детето бе в безсъзнание. Беше загубило много кръв.
В Бърза помощ не отричаха да са получили съобщение по телефона, но оправданието звучеше нелепо и смешно:
– Може би е отказано на детето, защото в последно време ежечасно при нас постъпват лъжливи повиквания от деца, които си играят с мобилните телефони, понякога и от юноши, даже и от не много трезви възрастни хора. За да дойде линейка по-добре нека звънне възрастен.
Малкият, когато се оправи, така и запомни: „Ако ти се случи нещо лошо звъни първо на майка си, тя е по-бърза от линейката и няма да закъснее“.

Учените са разработили блок за създаване на образи, на базата на стандартните CMOS-микросхеми, които могат да превърнат обикновени мобилни телефони в устройства, които ще виждат през стени, дърво, пластмаса, хартия и други прегради.
Диапазона между микровълновите и инфрачервени излъчвания до скоро не се използваше в повечето от съществуващите прибори. Според разработчиците на прототип на новото устройство, проектирано да работи в този диапазон, вълните могат да преминават през стени и препятствия почти толкова, колкото и на радиовълните, отразени от предмети. С помощта на специално приемно устройството се дават подробности на изображението близко до това при уредите за нощно виждане, които използват инфрачервена светлина. Възможността на блока да визуализира такова изображение на обикновена микросхема, му позволява да бъде интегриран в мобилен телефон.
Зачитайки личния живот на гражданите, учените ограничават своите изследвания, по проучвания на вълните, до способността им за виждане през стените на не повече от 10 см дебелина.
Въпреки това, казват те, за медицински приложения, това ще бъде повече от достатъчно. В откриване на диагноза на рак, анализ на химически състав на вещества, съдържаща се в дишането….. Това ще е нещо като нов ултразвук за преглед на вътрешните органи.

След земетресението в Япония, когато спасители се добрали до развалините на един дом, видели тялото на млада жена през пукнатините. Нейната поза била доста странна. Била на колене, като молещ се човек, тялото й било наклонено напред, а ръцете й като, че ли държали нещо. Рухналата къща наранила гърба и главата й. С големи усилия спасителите достигнали през процепа до тялото на жената, но тя била мъртва.
Спасителната група напуснала мястото и продължили работата си в следващата срутена къща. Но някаква непреодолима сила накарала ръководителят на групата отново да се върне при жената. Той още веднъж коленичил, проврял глава през цепнатината и започнал да проучва мястото под тялото на жената.
Изведнъж извикал от вълнение. Там имало дете. След като внимателно разчистили отломките, под тялото на жената извадили 3-месечно бебе, увито в одеяло. Изглежда тя е пожертвала себе си, за да спаси детето.
Малкото момченце все още спяло спокойно, когато ръководителят на спасителите го вдигнал.
Бързо дошъл лекар, за да прегледа детето. Когато разгърнал одеялото намерил мобилен телефон. На екрана му имало съобщение: „Ако оцелееш, помни, че те обичам“. Този мобилен телефон се предавал от ръка на ръка. И всеки, който прочел съобщението плачел.
Такава е майчината любов!