Двама си говорят по телефона:
– Слушай, Пешо, ако не ми заемеш 100 лева, няма да доживея до заплатата.
– Какво говориш, такава бедност ли те е стигнала?
– Не ми се присмивай, животът на човекът преминава понякога през пустиня. Нали така Господ смирява човека, за да не уповава на неправедното богатство, а да упражнява вяра си.
– Да, така е. Но 100 лева нямам. Скоро исках от съседа и съжалявам, че не мога да ти дам.
На следващата седмица Пешо печели наследство в съда. Първото нещо, което той и съпругата му решили да си позволят е пълноценна почивка в Египет, за която отдавна си били мечтали.
Седмица по-късно той звъни на човекът, който го е молел за пари:
– Здравей, как си? Намери ли пари, за да се издължиш?
– Не, а ти какво, да не си почнал да си живееш по-свободно? Помогни ми!
– Не мога сега, далеко съм…
– Къде си?
– Какво значение има!?В Египетската пустиня, горещина,… не мога!
– Да разбирам! Но пустинята е да уповаваме на Господа, а не на неправедното богатство.
– Аха, да… навярно е така! Но…ако знаеш колко е приятно да харчиш неправедното богатство в тази Египетска пустиня!

Телефонът силно иззвъня. Малко момченце взима слушалката и казва съвсем тихо:
– Ало.
– Баща ти в къщи ли е? – пита човекът в отсрещната слушалка, досетил се, че на телефонното позвъняване се е отзовало дете.
– Да!
– Моля те, извикай го!
– Не мога. Зает е, – продължи да говори детето с приглушен глас.
– А майка ти в къщи ли е?
– Да.
– Тогава извикай нея, – едва сдържайки нервите си, човекът отсреща се опитва да запази благия тон.
– Не мога, тя също е заета.
– Ясно, – явно вече се долавял гнева на непознатия. – А там има ли някой друг.
– Да, – усмихва се малчугана, – чичковци милиционери и пожарникари.
– Добре , извикай някой от тях!
– Не мога те също са заети.
– Боже мой, с какво се занимават всички там? – избухна човекът възмутен.
Детето със тих глас прошепва:
– Търсят ме.

В един ясен слънчев ден към един овчар, който мирно си пасял овцете се приближила луксозна кола. От нея слязъл добре облечен мъж и казал на овчаря:
– Добър ден! Мога точно да ви кажа, колко точно овце имате в стадото си. Ако данните ми се окажат верни, аз ще си взема една овца. Договорихме ли се?!
Овчарят се усмихнал и се съгласил.
Младият мъж извадил от колата лаптоп, сателитен телефон и се включил към Интернет. Събрал необходимата информация, систематизирал я, проанализирал получените данни и след няколко часа съобщил резултата на овчаря:
– В стадото си имате 420 глави добитък.
След това грабнал една овца, сложил я в багажника си и се приготвил да си тръгне.
Тогава овчарят му казал:
– Почакай! Изкаш ли да ти кажа кой си и какво те очаква в най-близко време? Но ако се окажа прав ще ми върнеш овцата.
Младият човек се съгласил.
– Ти си бизнес консултант и сега позорно ще се прибереш обратно. От къде разбрах ли? Всичко е много просто. Никой не те е викал тук, но ти дойде и веднага започна да предлагаш услугите си срещу заплащане. Съобщи ми това, което си знаех и преди. Ти съвсем не знаеш за какво да използваш техниката и възможностите, които притежаваш. За това бъди така добър, извади овцата от багажника и я върни обратно в стадото.

Хората се интересуват повече от това, което не ги засяга.

В автобуса пътува жена и разговаря по мобилния си телефон.

– ….. представяш ли си, Лили, отивам в спалнята, а той там със съседката се върти в нашия креват. На пръсти се прокраднах и тихичко затворих вратата. …. О, мила, спирката ми, ……. довечера свършвам в шест и ще ти доразкажа.

Шест часа вечерта. Същата жена седи в автобуса. Изведнъж притичва един мъж и се качва в автобуса. Запъхтян, едва поемайки си дъх казва:

– Не закъснях ли? – поглежда към жената и я приканва, – Какво, отказахте ли се? Звънете бързо на Лилито!

Мили жени и девойки, всички ние сме момичета от 5 до 125 години, нали? Всички искаме любов и благополучие в домовете си. Е, може и малко приключение, неочаквано да падне в ръката ви колие с диаманти или покана за Малдивите…..

Бъдете сигурни, че ако сте в състояние да направите кафе и то не залее котлона, вие сте истинска вълшебница. Или ако намерите мобилния си телефон отведнъж в чантата си, трябва да летите. Вие сте вълшебница от висша класа.

Все още ли не ми вярвате?

Помните ли как грациозно успяхте да носите тежките чанти, докато говорехте по телефона и непринудено се усмихвахте на минаващите познати край вас.

Вие успявате всеки месец да свържете двата края при липса на средства, намирате начин как да закупите необходимите продукти, платихте всички сметки и дори си купихте ново червило. А вие продължавате да спорите с мен, че жената не е вълшебница!

Та това си е истинско чудо!

Работите цял ден, след това чакате по спирките, пазарувате в магазина и бързате да се приберете, за да приготвите вечеря. И докато правите всичко това не преставате да се усмихвате.

Диагнозата е точна и не подлежи на обсъждане, вие сте истинска вълшебница. И спрете да се съмнявате повече!

Кой вчера успя да намери чорапогащника и на мъжа си два еднакви чорапа? Нима се нуждаете от друго доказателство?

Или все още не вярвате в себе си?
Стегнете се, оправете се! Погледнете се в огледалото и вижте колко сте красива! Решете в себе си, че всичко, с което се захванете ще успявате! Усмихнете се по широко! Бариерите сами ще паднат пред вашата непобедима сила, вълшебство и красота!