Дошла една група работници. Началникът и казал да изкопаят дълбок канал. Всички работници започнали да копаят само един от тях се бунтувал:
– За това, че Адам и Ева са съгрешили, аз сега трябва да копая. Ако не бяха направили това, сега щях да си почивам, а не да превивам гръб.
Началникът го чул. Дошъл до работникът и го помолил да го последва. Завел го в стаята и му казал:
–  Починете си тук. Можете да си пускате телевизора. Ако сте гладен земете си от плодовете на масата. Само не отваряйте тази книга.
Работникът постоял в стаята, пускал си телевизора, изял един банан, но му доскучало и си помислил: „Защо не трябва да пипам тази книга?“
Приближил се, огледъл се и някакъв вътрешен глас му пошепнал:
– Погледни в нея, в стаята няма никой. Кой ще те види?
Работникът отворил книгата, а вътре бележка:
„Иди да работиш, грешнико!“

Тази сутрин се събудих с великолепно настроение, станах, предчувсвах успеха неудържимо. Усещах желание да действам и се сетих за Сен-Симон, който поръчал на своя камериер да го буди сутрин с възклицанието:
– Ставайте, графе, чакат ви велики дела.
За съжаление аз не съм благородник по рождение и не мога да си позволя камериер, но поне споделям убеждението на графа, че всяко положение може да бъде подобрено.
Той никога не забравял това, нито в дните преди, нито по време, още по-малко след Френската революция.
Затова пък аз го забравям от време на време. Например вчера прекарах целия ден залепен пред телевизора, с изключение на една кратка разходка.
И това ако се нарича устрем?

Не всеки обича да чете, но знаете ли какво дава самото действие? За някой това е романтика, наслада и доставя радост. Но четенето има здравословен и психологически ефект.
Независимо дали сте на плажа, в леглото или сте се свили на кълбо в любимия си стол, когато четете пулса ви се забавя, кръвното ви налягане се понижава, то ви разсейва от грижите и тревогите около вас.. Четенето ви пренася в друг свят…
То стимулира ума и въображението, обогатява опита ви, дава ви нова информация, подхвърля ви нови идеи.
Четенето може да повлияе на приобщаването ви към другите.. Присъединете се към читателска група и четенето ще ви свърже с други, които споделят вашите интереси.
Може да четете във влака, чакайки на опашка или преди да влезете при зъболекар. Това ще ви разсее и вие няма да се ядосвате, притеснявате и страхувате от ситуациите, в които сте попаднали.
Изключете телевизора и четете, няма да загубите от това!

Новите продукти на Toshiba работят без връзка с електрическата мрежа. Новият им модел не е  просто малък телевизор със вградена батерия. Неговия екран има размери от 24 до 32 инча.
Това са първите домашни телевизори снабдени със собствени акумулаторни батерии.
Защо е необходим такъв телевизор?
Този въпрос не възниква при феновете на какъв да е спорт, хора интересуващи се от отразени на живо филмови фестивали, концерти и други важни събития.
Встроения акумулатор след зареждане работи два часа. Новото в това устройство са използваните технологии способстващи за приемането и на по-слаби телевизионни сигнали и оптимизиращи изображението в зависимост от осветеността на помещението.

Много мощни генератори на негативно излъчване, истинско психотронно оръжие са телевизорите. От екраните им на потоци се лее кръв, жестокост, насилие, пошлост, страст, еротика. Това разяжда живота на хората, които се подават на такава обработка. И това се проявява в материалния ни свят политика, икономика, начин на живот.
Защо живеем така мрачно? Защо рисуваме бъдещето си под влияние на ужаса, раздразнението, ненавистта и злобата? Не виждате ли? Не усещате ли, че тези чудовища слизат от екрана в живота ни.
Какво да правим тогава?
Какво да гледаме, какво да четем или слушаме, никой на никого не може да каже. Всеки човек е свободен сам да решава и избира. Но дали това, че ни е позволено всичко се компенсира от мъдростта и съвестта ни? Едва ли. Понякога, това което ни изглежда добро, не опровергава очакванията ни. И вместо добро причиняваме зло. Например, прощаваме на човек безнаказано престъплението извършено от него, а той не осъзнал вината си продължава да го върши. Баланс между прошка и наказание трябва да има.
Ако се ръководим от максимата да не причиняваме някому зло, макар да се чувстваме свободни да направим обратното, ще компенсира донякъде негативното в нас.