Чували ли сте националния химн на Израел? Навярно ви е позната мелодията, а думите?

Този химн е известен като „Ха Тиква“. Той е стихотворение от 29 думи, но  изразява същността на ценностите на държавата Израел, по-добре от всеки друг текст.

Думата  הַתִּקְוָה – „Ха Тиква“ означава надежда, това е две хилядна стара мечта на евреите след разрушаването на Храма – да се върнат в истинската си родина Израел.

Нека да погледнем ключовата фраза в „Ха Тиква“.

ולפאתי מזרח קדימה
לציון צופיה
עוד לא אבדה תקוותנו

улефаатей мизрах-кадима
аин ле цийон цофия.
Од ло авда тикватену

Която означава: „Докато нашите очи се обърнаха на изток, към Сион, надежда все още не е загубена“.

„Надеждата“ тук е неугасващата вяра, благодарение, на която евреите се върнаха в земята на Израел.

На програмист подарили Библия. Той прочел оттук оттам по нещо и се готвел вече да я върне, когато се взрял внимателно в текста.

– Не знаех, че учениците на Исус са били програмисти, – изненадан казал програмиста.

– Какви програмисти? – стъписал се човекът, който му дал Библията.

– „И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него …..“ – програмиста прочел текста, който му бе направил силно впечатление.

Сред разнообразните ветрила, съществували особени театрални такива, които освен прякото си предназначение изпълнявали допълнителни функции на помощник.

На ветрило за зрителите нанасяли сцени от спектакъла, програми на представленията, откъс от пиесата.

Актрисите на своите ветрила понякога записвали трудно запомнящи се текстове.

През 19 век в Англия за заплащане на пощенско писмо се вземало под внимание количеството листа в него.

За това писмата, заради икономия, се изпращали без плик. Адресът на получателят се записвал върху сгънатия лист.

А за да се помести по-голямо количество текст, често прибягвали до  така нареченото пресечно писмо.

То се състои в следното: Когато се стигало края на страницата, листът се завъртал на 90° и пишещият продължавал да се пише.

Във втората глава на Битие, Библията ни казва, че Адам и Ева са яли от плода на „дървото за познанието на доброто и злото“ (וְעֵץ הַחַיִּים וְעֵץ הַדַּעַת טוֹב וָרָע).

В продължение на много години, този плод се е смятал за ябълката и е изобразяван съответно така. Но в действителност, Библията нищо не казва за ябълка.

Тогава какво са яли в Едемската градина? Какъв е бил забранения плод?

Митът за ябълката се е появил благодарение на грешката на Св. Иероним, когато той през 382 г. е направил латинския превод на Библията, известен като Вулгата.

Но какъв е бил плодът?

Еврейски източници предлагат няколко отговори: орех, егоз, אגוז; лимон, етрог, אתרוג; лоза, гефен, גפן; пшеница, хита, חיטה; и смокиня, теена, תאנה.

Двете най-разпространени тълкувания са версията за лозата и смокинята, с превес на смокинята, тъй като това е първото дърво, което се появява в книгата Битие.

Освен това, в текстът се казва, че когато първата двойка осъзна своята голота, сложиха на себе си препаски от листа на смокиня.