Известният оперен певец от Перу Хуан Диего Флорес решил да внесе музика в живота на бедните деца.
Той основал благотворителен фонд „Симфония за Перу“, подържащ създаването на детски оркестри и хорове по цялата страна.
Перуанският тенор казва, че целта му е да насърчи децата към творчество, за да им се даде възможност да се развиват и в същото време да се промени обществото към по-добро чрез музиката.
Хуан Диего Флорес, тенор казва:
– Музиката винаги е с мен. В училище бях критикуван, че все нещо си свирукам или пея. Това е необичайно, но аз исках винаги да го правя. Знаете ли, когато децата имат възможност да слушат музика, разцъвтяват. Точно това им е нужно. Нашата система понякога е доста формална и не се вземат тези деца, които изглеждат по различно, но имат специален талант.
Скоро Флорес придружил деца, подкрепяни от фонда, на първата им публична поява в Националния Гранд театър в Лима. Концертът имал голям успех.
Родителите са забелязали, че чрез тези занимания, децата им наистина се променят. Майката на един от малките музиканти каза:
– Не очаквах, че това ще бъде толкова прекрасно. Дъщеря ми не знаеше как да пее, но сега пее чудесно.
Оркестърът „Симфония за Перу“ е съставена от деца на възраст 8-13 години. Фондът финансира 13 учебни центрове, които работят в различни райони на страната. Флорес също е открил работилница за деца, където те могат да правят свои собствени музикални инструменти.

„Създаването на илюстрации е моята страст и няма по добра награда от тази да знам, че моите картини предизвикват усмивки у хората“.
Елина живее и работи във Великобритания. Тя започва да рисува от момента, когато се е научила да държи молив.
Любовта към рисуването  много ѝ е помогнало в живота.
В училище е била любимка на децата, защото е рисувала забавни карикатури на учителите.
А учителите намерили в нейния талант предимство. Винаги имали художник под ръка за училищния вестник.
След дипломирането си младата художничка започва да рисува за вестници и списания. А сега илюстрира детски книжки и създава симпатични поздравителни картички.

Александър беше труден тийнейджър. Ако продължаваше така, можеше да се намери зад решетките, а не бе глупав, но не знаеше къде да изразходи енергията си.
Учителят му организира юношески духов оркестър и Сашо се записа в него като тръбач. През ваканциите заедно с другите младежи от оркестъра обиколи страната. На концертите и импровизираните им изяви хората ги посрещаха радушно.
Когато завърши 8 клас бе записан в жп училище, но след участието му с духовия оркестър, мечтата му бе да стане певец.
Един ден той престъпи прага на филхармонията. Там го срещна преподавателят по народно пеене Васил Добромиров, който попита шеснадесетгодишния Александър:
– Какво желаете младежо?
– Искам да пея, – каза смело младежът и след като видя скептичната физиономия на преподавателят добави – Моля ви, поне чуйте какво мога.
Преподавателят снисходително махна с ръка и му каза:
– Добре! Давай да видим!
След като го чу, Добромиров веднага усети таланта в момчето. Попита го от къде е какво е учил и т.н. След това вдигна слушалката и се обади на директорът на филхармонията:
– Митко, при мен дойде един юноша. Няма музикално образование, но когато запее просто се преобразява и докосва сърцето. Би ли го прослушал?
– Добре, Васко, прати ми го.
Когато директорът на филхармонията го чу как пее каза:
– Взимам те. Всичко, което не си имал възможност да научиш, ще го усвоиш по време на работата.
Най-напред Александър пееше в хора, а след това стана и солист. Когато запееше, хората се наслаждаваха на изпълението му.
Мечтата му се бе осъществила.

Известно проучване в Харвард показало пряка връзка между дългосрочното мислене и успеха. Колкото повече хора се фокусират върху краткосрочни печалби, толкова по-вероятно е те да се провалят. Тези, които са съсредоточени върху това, което ги прави да „се чувства по-добре“ точно те са обречени да бъдат неуспешни.
За християните, това трябва да е лесно. Когато говорим за дългосрочно мислене, ние си мислим за вечността. Това не са мисли за 40 или 50 години напред в бъдещето, а за много повече.
Ако живееш с мисълта за вечността, това ще те направи по-успешен. Когато мислите в дългосрочен план, трябва да се справяте и с моментни проблеми, които се изпречват на пътя ви.
Един ден, ако сте последователи на Христос, ще бъдете възнаградени за това, което сте направили, използвайки най-доброто от себе си. Използвайте талантите си, времето, богатството и влиянието си за Божиите цели, и вие ще бъдете възнаградени за този избор.
Ние с нетърпение очакваме Небето. Това, което е в магазина бледнее пред това, което ни очаква там. Сегашната болка и проблеми са нищожни.
Не е лесно да си вярващ. Не е лесно да направиш това, което е правилно. Понякога не е лесно да кажеш на другите за Исус. Но резултата от следването на Исус и послушанието, ще  ни помогнат да надживеем болката.
Глупаво е да се съсредоточиш само върху краткосрочните резултати, мисли за това, което те очаква.
Ние сме изправени в конкретна борба, за да се променим, но това е нищо в сравнение на вечната перспектива.
Притесненията ни ще изглежда по-малко важни, ако си мислим за вечността.

Като камер юнкер Пушкин често бил у високопоставени особи, които на всеки изключителен талант, като литературен или артистичен, гледали като на нещо клоунско и се опитвали от него да извлекат за себе си нещо много смешно.
Пушкин се отвращавал от подобно отношение към творците, затова си отмъщавал със забележки пълни със сърказъм, като импровизирал.
Веднъж посетил едно високопоставено лице, което се излежавало на дивана и се прозявало от скука. При влизането на поета, той не изменил позата си. След като Пушкин предал каквото е нужно, поискал да се оттегли, но получил заповед да импровизира нещо смешно.
– Децата на пода, а умните на дивана, – през зъби казал раздразнения Пушкин.
– И какво тук е остроумното, – възразила особата, – децата на пода, а умните на дивана. Не мога да разбера …. Очаквах от теб повече.
Пушкин мълчал. Важната особа, повтаряла фразата и прехвърляла сричка след сричка. Накрая стигнла до следния извод.
– Полуумното дете е на дивана.
След което възмутено изхвърлил Пушкин.