Спорът започна внезапно. Те обсъждаха много въпроси, но рядко стигаха до конфликт.

– От къде знаеш, че има Бог?

Едрият мъж спря. По лицето му се разля усмивка. Подпря брадичката си с юмрук и спокойно каза:

– Първо ти изложи доводите си, които потвърждават, че Бог не съществува.

– Добре, – прие предизвикателството младежа. – Какво ще кажеш за следното? Ние живеем в свят, в който може да се определи последователността на гените на човека, клетките му могат да се копират, лицето му може да се промени. Науката ни показва как е бил създаден светът. Ракети изследват космоса. Слънцето вече не е загадка. А Луната, която едно време обожествявали е покорена от човека. Така че защо, след като всички тези тайни са вече разкрити, човек трябва да вярва в Бог, Аллах или в някакво Върховно същество? Не надраснахме ли всичко това?

Доводите бяха неоспорими, но….

– Сега е мой ред, – започна спокойно мъжът. – не съм съгласен, че науката ще докаже, че няма Бог. Независимо до къде учените са стигнали в изследванията си, винаги ще има нещо, което няма да могат да обеснят, нещо, което е създало всичко, извън иследванията. Въпреки, че могат да си играят с гените, да клонират, да живеят до 150 години, в един момент животът приключва. И тогава какво се случва, когато животът свърши?

Младежът сви рамене.

– Ето виждаш ли? – Мъжът се облегна назад и се усмихна. – Когато приключиш – ето от тук започва Бог.

Ной решил да засади лозе. При него се явил Сатана и запитал:
– Какво садиш?
– Лозе.
– Какво е то според естеството си?
– Плодовете му са сладки, независимо дали са свежи или сухи. От тях се прави вино, което радва сърцето.
– Хайде нека направим сдружение за това лозе.
– Добре, – съгласил се Ной.
Сатана довел една овца и я заклал под лозата. После довел лъв, свиня и маймуна. Заклал всяко от тези животни и оставил кръвта им да попие в пръстта на лозето.
И ето какво се получило.
Преди да пие вино, човек е смирен като овца и тих като агне, когато пие умерено, той е силен като лъв и доказва, че няма друг като него на света. Когато е пил повече, отколкото трябва се превръща в свиня, която се въргаля в мръсотията. А когато се опие става като маймуната, танцува наоколо, сквернослови пред всички и не съзнава какво върши.
Когато виното влезе, разумът излиза заедно със всички тайни.
Виното отива в кръвта. Който пие посред бял ден, той се отдалечава от света. Виното зле влияе и върху физическото състояние на организма.
На времето при погребване на мъртви им оглеждали костите. Така забелязали, че който постоянства в силните питиета, костите му изглеждат сякаш са обгорени. Ако е прекалявал в пиенето, костите му са без костен мозък. Но ако е пил колкото му се полага, не се наблюдавали нарушения в костите.

– Той ми е много близък! — казваме обикновено за тях.
Всеки си има свои „близки“. Но нима не е така?
Иначе откъде щяха да знаят нашите интимни работи или важни тайни ония непознати и далечни, които приказват за нас из града?
Питаш ме:
– Защо пиеш с тях?
– Но кажи ми, какво друго мога да правя с хората? Не мога да ги науча на нещо, те винаги знаят много повече от мен. Да обсъждам сериозните си дела с тях ще ме измамят! Ако споделя чувствата си, ще ми се изсмеят, ако не явно, то зад гърба ми.
Тайната за успеха на отделния човек е същата, както на всекидневния вестник:
„За нищо да няма свое мнение“!

Група испански изследователи, открити в най-дълбоката пещера на света Крубера-Вороня, намираща се в планината Арабика в Абхазия, уникална екосистема. Тя включва неизвестни видове безгръбначни.
Изследователският екип, който включва испански, руски и португалски учени се е спуснал на дълбочина от близо две хиляди метра и е открил нови видове живот. Биолози пещерняци очаквали, че тъй като се движат към дъното на пещерната фауна ще стане по-бедни. но били приятно изненадани от факта, че срещнали различни представители на животинския свят: бръмбари, лъжливи скорпиони, ракообразни, и т.н.
А откритията, направени на 2-км дълбочина, надхвърлили всички очаквания. Там те открили цяла екосистема и шест вида безгръбначни, четири от които били неизвестни досега. Те са се адаптирали към живота на голяма дълбочина, с ограничени ресурси на храна, при постоянна температура и почти 100% влажност.
Тази пещера навярно съхранява още много тайни, който предстоят да се разкрият.

Някога полярният изследовател Скот отишъл да иска пари от английския министър-председател Лойд Джордж. Но той бил стиснат и препратил Скот при богат земевладелец — любител на полярните тайни.
След два дни ученият Скот се появил пак при министър-председателя.
– Надявам се, че сте успели? — посрещнал го той.
–  Донякъде, сър, засега ми обеща хиляда лири, но даде дума да ги увеличи на петдесет хиляди, ако ви убедя да ме придружите до полюса, и ще ми даде един милион, ако ви оставя там.