Когато американците открили златни мини в Аляска, хиляди златотърсачи се стекли натам. Пътят до там бил дълъг и труден. Той минавал през океана, след това по сушата и накрая през големите заснежените планини.
В златните мини също било много трудно, защото заради силния студ, дори и през лятото било необходимо да се затопли замръзналата почва с огъня. Трябвало да живеят в набързо построени колиби, дори и пещери. Храна, облекло и оборудване за добиване на златото били много скъпи. И въпреки всичко това, идвали все повече и повече хора, а животът постепенно се нагаждал.
Колко малко хора се стремят да се обогатят с истински духовни ценности?
Божието слово е повече от чисто злато. То не е оттатък океана, нито зад снежните планини. Не трябва да се прилагат много усилия, за да се намери. То открива пътя към истинското щастие и вечния живот в небесната обител.
Колко странно е, че малко хора се стремят да придобият тези скъпоценни съкровища.
Божието слово очиства ума и сърцето, помага на човек да умре за света и да оживее за Христос. То води към богопознание и самопознание, приучва ни към истинска любов спрямо ближния.
Колкото повече християнина изпълнява Божието слово, толкова душата му се очиства и той разбира най-големите тайни.

Това е нещо като паралелна вселена, която се простира във всеки от нас. Тя може да се затегне или да те освободи. За нея можеш и да премълчиш или да я претвориш в буйни редове, изкласили като нива.
Когато пишете вие смело можете да разкриете своите мисли, възгледите си за живота, вашите впечатления, тайни и страхове си, скривайки ги в стихове или проза.
Писането е свобода на мисълта. То често прониква в света на мечтите, дори отвъд границите на адекватни идеи , но именно прескачането на тази граница на здравия разум и абсурда привлича.
Вие можете сами да създадете такъв свят и да го населите с хора, растения, гноми, ………
Можете да създадете идилия, която всеки момент сте способни да съсипете и да я превърнете в ад.
В този случай за вас е без значение, как ще реагират другите хора на вашето творение, но това не е, защото не цените чуждото мнение или сте егоист. И вие ще сте напълно прави.
Писането не е професия, в която трябва да следваш съветите на другите. Защото ако тръгнеш след критиците, ще загубиш свободата си да твориш, ще станеш пешка в нечии мисли.
Практикувайте това, което е в душата ви, пишете със сърцето си, не задържайте това в себе си.
И кой знае, вашето увлечение може да доведе до нещо по-голямо….

Приятелят на малкия Петърчо му каза:
– Всички възрастни си имат своите малки тайни и ако ти ги знаеш, лесно можеш да ги изнудваш!
И Петърчо реши да провери до колко това е истина. Прибра се след училище и каза на майка си със сериозен тон:
– Аз знам всичко!
Майката пребледня и мушна в ръцете на сина си 20 лева, като добави с приглушен глас:
– Само не казвай на баща си!
На Петърчо това много се хареса и когато баща му се прибра от работа, той му каза:
– Аз знам всичко!
Бащата се огледа нервно наоколо и даде на детето 50 лева, прибавяйки:
– На мама нито дума!
На сутринта Петърчо срещна пощальона близо до вратата.
– Аз знам всичко, – заяви му Петърчо.
Човекът изтърва чантата си. Сълзи заблестяха в очите му. Той разтвори ръце за прегръдка и каза:
– Иди и прегърни своя баща, синко!

Намерението на владетеля на съседното кралство да посети един  манастир предизвикало смут сред монасите. Само игумена, както обикновено, се държал спокойно.
Когато влязъл в стаята на игумена, кралят се поклонил и казал:
– Знам, че ти си запознат с тайните на живота, дойдох, за да ми ги разкриеш.
– Защо ти е необходимо това? – попитал игумена.
– Бих искал да разбера тайните на живота, за да мога да контролирам моя живот, живота на своите подчинени и да помогна на страната си да процъфти.
– Добре, – казал игумена, – но трябва да те предупредя, че когато навлезеш в дълбочината на проблема, ще осъзнаеш, че хармония се достига не с управление, а с отстъпки.

Когато умреш, някой ще си спомни ли за теб?

Дали заради това се стремим така упорито да оставим следа след себе си?

Да бъдеш известен! Помисли си, в какво важно нещо се е превърнала знаменитостта! Пеем, излагаме на показ най-пикантните си тайни, отслабваме, ядем насекоми, дори убиваме хора, за да станем прочути.

Хората излагат най-съкровените си тайни в публични уеб страници. В спалните са монтирани фотоапарати и камери. Все едно, че викаме:

– Забележи ме! Помни ме!

Но въпреки всичко този извесността не продължава дълго. Имената бързо избледняват и в хода на времето биват забравени.