На една от потъмнелите маси Панайот прикачи един към друг броевете на новите вестници, за които се бе абонирало читалище „Светлина“, на което той беше секретар и библиотекар.
В съседното помещения бяха шкафовете с книгите на читалищната библиотека.
Ако за първи път дойдеше ученик, будно селско момче или любознателен селянин, Панайот му препоръчваше:
– Първо прочети разказите и повестите на Иван Вазов, стихотворенията на Ботев, песните на Чинтулов, разказите на Георги Стаматов и Елин Пелин. Интересна е и сатирата на Стоян Михайловски, смешките на Михалаки Георгиев, Песните на Цанко Церковски. Тук има книги от Пушкин, Гогол, Лермонтов, Шевченко, Джек Лондон, Виктор Юго, Толстой, Тургенев, Горки, и много преводни автори.
Панайот видеше ли, че на някой му доставя удоволствие четенето, му казваше:
– Я сега вземи нещо от чуждите автори. Виж какви повести е написал Иван Петрович Белкин. Запознай се как в Русия се търгува с мъртви души. А тук ще узнаеш как дивото си остава диво – и му подаваше „Белия зъб“ на Джек Лондон.
Когато в библиотеката се събираха повече от двама души, Панайот изказваше „философските“ си мислите на глас:
– Учените много неща обясняват, но пред тайните на Библията вдигат рамене.
И като придобиеше вид на пророк, повтаряше трите тайнства, които силно го бяха впечатлили:
– Как лети орел без да си маха крилете? Как пълзи змия по отвесна скала? Какви са неведомите пътища на жената към мъжкото сърце?
Понякога в библиотеката се отбиваше Дамян Бедния, да си вземе някоя книжка.
– Дай ми една, но нека да бъде тънка и с едри букви, – поръчваше си Дамян.
Веднъж, когато прочете „Книга за оскърбените и онеправданите“от Стоян Михайловски, Дамян каза на библиотекаря:
– Бай Панайоте, то наред със сиромашията, имало и друг свят на книгите, ама и той бил беден.
